Авторът тръгва от грешни определения за его и гордост. Оттам всичко останало върви в грешна посока и накрая се стига до грешни заключения. Например, авторът заявява че трябвало да се справим с егото и гордостта си. Защо? - няма смислен и обоснован отговор. Авторът заявява, че без гордостта ще сме по-добре и че егото било като гаден октопод с пипала . Защо? - няма смислен и обоснован отговор. Авторът директно тръгва от своето мнение и без да се обоснове прави заключения - грешни заключения. Егото и гордостта имат съвсем други определения и водят до съвсем полезни за личността резултати. Его буквално значи АЗ и включва неща като себепознаване, себеразвитие, себеизява, а гордостта е осъзнаване на собствената значимост и на значимостта на собствените постижения. Тя се свързва със взискателността към самия себе си и към околната среда и с вътрешната удовлетвореност. Гордостта може да бъде основателна и неоснователна. Първата е градивна, а втората - не.

Според мен целта на автора надали е била надуване и натрапване на мнение, а е просто опит и начин да помогне на хилядите хора, решени и готови да преминат към новото измерение да бъдат максимално информирани защо сме такива! "На пръсти" се броят хората успели да преодолеят егото си и аз искрено и от сърце мога да завиждам на тези хора. Мартин, не търцете под редовете. Като човек, който се интересува от тези неща и който е преживял доста необикновени неща (нефизически - сложно е) мога да Ви посъветвам да се усмихнете и не приемате статията по негативен начин, както сте писали а като начин за помагане на всички!

Авторът на есето през цялото време говори за надутостта, а не за гордостта и пренебрегва факта, че има основателна и неоснователна гордост. Освен това той представя своето лично мнение като доказан факт, като някаква аксиома и не се аргументира, което е признак за неговата надутост. В написаното няма аргументация, няма логика, а само субективно отношение. Малко е смешно да говориш за духовност, като едновременно с това се надуваш и натрапваш субективното си мнение.

Авторът на есето през цялото време говори за надутостта, а не за гордостта и пренебрегва факта, че има основателна и неоснователна гордост. Освен това той представя своето лично мнение като доказан факт, като някаква аксиома и не се аргументира, което е признак за неговата надутост. В написаното няма аргументация, няма логика, а само субективно отношение. Малко е смешно да говориш за духовност, като едновременно с това се надуваш и натрапваш субективното си мнение.

Авторът на есето през цялото време говори за надутостта, а не за гордостта и пренебрегва факта, че има основателна и неоснователна гордост. Освен това той представя своето лично мнение като доказан факт, като някаква аксиома и не се аргументира, което е признак за неговата надутост. В написаното няма аргументация, няма логика, а само субективно отношение. Малко е смешно да говориш за духовност, като едновременно с това се надуваш и натрапваш субективното си мнение.