По отношение на първия коментар kinapopova за действието на лука върху съдовата система, на мен ми е известна следната информация: Растенията от семейство Лукови - чесън, лук и др. , поради съдържащите се в тях сулфиди, свързват наситените мазнини и триглицеридите и ги изхвърлят от организма, вместо да се отлагат по съдовете. Така се превръщат в ефективно средство за профилактика на атеросклерозата. В книгата " Тайната на чесъна" е подробно описано влиянието на семейство Лукови върху организма. може да се намери в електронен вариант в интернет.

Само едно уточнение, господин Боб - преди 8000 години просто е нямало китайци, първите сведения за човешката цивилизация датират едва от 5500 години пр.н.ера. Толкова за историческата точност на тази рецепта. В крайна сметка важното е че тази рецепта помага на много хора

Разбира се, рецептата в оригинал няма предвиден "пасатор", а счукване с животинска кост върху камък или между два камъка, но не вярвам някой в 21-ви век да седне да чука между камъни примерно 300 грама обелени скилиди чесън. Идеята е да се смелят колкото може по-добре скилидите, за да се разрушат целулозните им връзки. Използваното прясно мляко в оригинал е прясно издоено козе мляко (разбира се сурово, не термично обработено, консервирано, облъчвано с UV-лъчи или варено.....да не говорим за хидрогенизирано или хомогенизирано), но не всеки има достъп до прясно необработено козе мляко всеки ден и то в такива малки количества. Ако не ви се играе да мерите капки по 2 пъти на ден може да ползвате еквивалента им от 1,5 куб.см. измерени със спринцовка.

А, и още нещо - ако чесновата ви тинктура позеленее - не се смущавайте, това е нормално (и желано). А относно глупостите за алицина в чесъна, който вършел цялата работа - отдавна има безспорни изследвания, че алицина се разпада в устната кухина още преди да е достигнал храносмилателния тракт и съответно няма никакво отношение към лечебността на чесъна. При приготвянето на чесново масло алицина се разпада още при 70 градуса и в готовото чесново масло няма абсолютно никакъв алицин и въпреки това чесновото масло има по-висок лечебен ефект от суровия чесън. За наличието на алицин в чесъна на прах пък е смешно да се говори. Алицинът е най-нетрайното съединение в суровия чесън. Така че стига с тоя алицин. Не е там разковничето за лековитостта на чесъна.

Първо, това не е оригиналната тибетска рецепта, а поредната измишльотина. Рецептата в оригинал няма пчелен мед (не случайно). Второ пропорциите са 2 части пасиран с пасатор часън към 1 част слабоалкохолен спирт (което не означава 95 градусов, а от 45 до 65 градуса; процесите при 95 градусов алкохол и при 45 градусов не протичат по един и същ начин). Сместта се слага на тъмно и студено за 10 дни (без да замръзва ако се ползва хладилник), като всеки ден се разклаща добре за поредно размесване на съставките. Прецежда се през памучен или ленен плат и е готово за незабавна консумация. Съхранява се до 1 месец в хладилник без да се допуска замръзване. След изтичането на 1 месец, без значение колко е останало от тинктурата - се изхвърля и ако е нужно се прави нова тинктура. Държането повече от 10 дни със чесъна и съхранението повече от 30 дни са крайно нежелателни поради редица причини, които е излишно да изброявам тук. P.S. Схемата с увеличаващият се брой капки всеки ден е ненужна да се спазва ако сте сигурни, че нямате повишена чувствителност към чесън или негови съставки и ако пиете повече от 2,5-3 литра вода на ден за изпикаване на токсините, които ще се отделят особено в началото на започване на приема на чесновата тинктура. Сутрин и вечер по 30 капки разредени в 50 мл. прясно мляко е дозата, използвана от тибетци и китайци от 8000 г.пр.н.е.