Амбра

Амбра, сива, от арабски: анбар, във френската парфюмерия: „ambre gris". Амбрата е ароматична маса, която се образува от подобните на торбички издутини в коремната област на кашалота или плава на буци по повърхността на морето, изхвърля се на сушата и се събира (в Австралия, Индия, Китай, Северна и Южна Америка, Мадагаскар и Арабия). Състои се от светлокафяви до сивокафяви или черни непрозрачни, подобни на восък буци, прорязани от бели ивици. Светлите и чупливи сортове се смятат за най-качествени заради финия им аромат, докато тъмните сортове се ценят по-малко поради твърде острата им миризма. Тази подобна на восък маса, която омеква дори от топлината на тялото, се разлага на етерични и мазни масла, горещ алкохол и етер. Основната й съставка е амбраинът, който е подобен на холестерина. Амбрата е феромон, който служи за привличането на половете. Подобно на останалите животински ароматични вещества (Мускус, Цибет, Боброво мъдо) и той въздейства върху човешката система на половите жлези. Известното еротично действие на Амбрата. Алберт Велики обяснява с това, че тя възниква от спермата на кита. В предишните векове Амбрата е била дезинфекционно и защитно средство срещу епидемии, което се използвало във формата на амбра или мускусови ябълки. Те се състоели от смес от амбра, мускус, цибет и други ароматични вещества, които се носели на верижка на врата в златна кутийка с формата на ябълка. По-късно се оценява и нейното усилващо нервите и сексуално възбуждащо действие. Тя се смята за ефикасно ароматично вещество, активизиращо сексуалната чакра (Чакра). Класическата парфюмерия я използва днес като фиксиращо средство, което осуетява проникването на аромата на други вещества.