Ани Безант

Ани Безант (1847-1933), английска теософка. До 1888 е една от изтъкнатите феминистки и виден член на социалистическото обединение „Фабиън Съсайъти", където се запознава и с поета Бърнард Шоу. След като прочита Тайното учение и на Блаватска, във възгледите й настъпва коренен прелом и тя става теософка. За кратко време успява да стане член на ръководството (Esoteric Section) на Теософското общество. И тя подобно на водещите членове на Теософското общество има свой таен учител - тибетеца Мориа, който живеел като един вид свръхестествено същество в тибетската пустош. След смъртта на Блаватска (1891) Безант се заселва в Бенарес, където основава Сентрал Хинду Колидж. Отхвърля молбите на влиятелни брахмани да поеме ръководството на националното индуистко движение. От този период датира и нейното сътрудничество с Ледбитър, с когото написва много книги форми на мисълта, и Видимият и невидимият човек, и днес все още основно произведение за изследването на аурата). В своята книга Окултна химия те развиват учение за атома, което се базира на ясновидски наблюдения (микропси). Резултатите от тяхната близо 40-годишна изследователска работа са потвърдени от съвременната ядрена и атомна физика. В 1907 Безант е избрана за президент на Теософското общество. Нейното решение, споделяно и от Ледбитър, че младият брахман Кришнамурти е аватара и бъдещият месия, не се одобрява от много членове на обществото (и особено от Щайнер). От 1913 Безант се отказва от своята въздържаност от политиката и участва в политическия живот на Индия. Краят на живота й е белязан от разочарования. Нейният сътрудник Ледбитър, който за известно време е епископ на Старокатолическата църква, основава в началото на 20-те години своя църква - Либералната католическа църква, в която влизат много теософи. От публикациите на Безант, чийто брой надхвърля числото 300, освен гореспоменатите е необходимо да се споменат следните (в превод на немски): Древната мъдрост (1898) Четирите големи религии (1904) Учението за реинкарнацията и превъплъщаването (1905) и Посвещаване (1908).