Арадиа

Арадиа. Aradia or the Gospel of Witches е заглавието на книга, публикувана в 1899 от английският етнограф Чарлз Годфри Лейланд (1824-1903). В основата й лежат записките на една италианска вещица на име Мадалена, които са посветени на учението на „древната религия на вещиците" (Le Veccia Religione). Когато в 1886 Лейланд научава за съществуването на тези записки, той моли приятелите си да му ги доставят. Това е единственото по-голямо по обем автентично (?) свидетелство, което се е съхранило от древната религия на вещиците. Тъй като обаче записките са твърде кратки и непълни, Лейланд ги допълва с материал, събран от него в Италия. В тази си работа той изхожда от твърдото си убеждение, че древната религия на вещиците се е запазила и в наши дни. Част от този материал става основа за съвременните ритуали на вещиците: тя е известна под името The Book ol Shadows (Книгата на сенките) или The Gospel of Witches (Евангелие на вещиците). Тези записки, чието пълно издание излиза едва в 1974, оказват влияние преди всичко върху Джералд Гарднър (1884-1964), който иска да възроди древната вяра на вещиците. Център на тази вяра е култът към Диана, която съществувала още преди сътворението на света. Неин брат и син бил Луцифер, от когото тя родила дъщеря си Арадиа. Името Арадиа е сложносъставно: то е образувано от латинските ара = „олтар" и диа = „богиня". Смята се, че последната съставна част се открива и в латинската дума за „дявол" диаболус. Диана я научила на тайните на вещерството и я пратила на земята, за да основе една общност на вещици. Когато Арадиа отново напуснала земята, тя задължила своите привърженици (мъже и жени) всеки месец да се събират на определено място и голи и танцувайки да се молят на богинята Диана.