Атлантида

Атлантида, според една египетска легенда, предадена от гръцкият поет Солон (640-540 пр. Хр.), голям остров в Атлантическия океан. По-подробно се описва в диалозите „Критий" и „Тимей" на гръцкият философ Платон (427-347 пр. Хр.). Според него тя се намирала западно от Херакловите стълбове срещу планината Атлас. Многобройното й население било много богато. Властта на острова се простирала до Европа и Африка. След като жителите му ставали все по-безнравствени, за един ден и една нощ островът бил наводнен чрез земетресение и потънал във водите на морето. Макар че още в античността сведенията на Платон били смятани за поетическа измислица, и до днес се правят опити за локализирането на Атлантида. Огромната литература за Атлантида може да се раздели на три групи според съдържанието й.

1. Атлантида е съществувала. Тя достигала от Цейлон през Нигерия до Карибите. Споменава се и островът Хелголанд. Книгата Atlantis - The Antediluvian World (1882) на американския юрист и депутат Игнашъс Донъли (1831-1901) дава тласък на търсенето на Атлантида в Новото време. Своите доказателства той подкрепя с езикови и археологически сходства между древните египтяни и народите на Южна Америка: и в двете страни има пирамиди. Той успява да убеди дори английският премиер-министър Гладстоун в съществуването на Атлантида, за да отпусне обществени средства за търсенето й.

2. Описанията на острова от езотерици. Според Блаватска Атлантида е част от човешката цивилизация, която е на 18 млн. години. Ясновидецът Едгар Кейси рисува картина на Атлантида, която според неговите видения се намирала в западноиндийския архипелаг близо до Бимини. Според неговите данни пропадането на големите земни маси се извършило на три етапа, последният от които е описаният от Платон. На Атлантида съществувала високо развита техническа цивилизация, която се основавала на употребата на кристали. Гибелта й била следствие от война, водена за освобождението на изкуствено създадена раса от роби.

3. Сведенията на Платон се отнасят до гибелта на критско-микенската морска империя. В XV в. пр. Хр. на о-в Санторин, който се намира на 70 км от Крит, имало силно изригване на вулкан. То причинило опустошително земетресение на о-в Крит и егейските острови, което довело до залеза на тази империя.