Аура

Аура, от латински: „дъх"; неколкослойно енергийно, съответно вибрационно поле около човешкото тяло, което може да се направи видимо с помощта на Кирлиановата фотография. Други наименования: од, оргон, биоплазма, биофотони или биоелектрически трептения. Наличието на такива енергийни полета може да се докаже и за животните, растенията и минералите. Ранно изображение на такова енергийно поле представлява ореолът (нимбът) около главите на гръцки богове, римски цезари (Клавдий, Траян) и библейски личности, апостоли и светци (от IV в. в християнското изкуство). Вероятно този венец от лъчи произхожда от индийско изкуство (съществува обаче и предположение за етруски и египетски произход), където е символ на боговете. В сакралното изкуство на православната църква Сатаната също се огражда с такъв венец. В профанните изображения от ранното Ново време аурата украсява и главите на магьосници и екстрасенси.

Изходна точка в изследването на аурата е откриването от Месмер на животинския магнетизъм, който, бидейки сила (магнетичен флуид), се излъчва от човешкото тяло и може да бъде пренесен върху друго лице чрез един „флуидален мост". Райхенбах (1854) доказва, че тази енергия може да се възприеме и оптически. В затъмнено помещение хора с екстрасетивни способности успяват да видят тази енергия, която той нарича „енергия од" или накратко „од", като светещо лъчение (одичен пламък). Според Райхенбах тази енергия од се излъчва от всички живи същества, както и от неорганични вещества като напр. кристалите. Въпреки големите си усилия Райхенбах не успява да фотографира енергията од. Французите Дюрвил и Роша продължават изследванията на Райхенбах и потвърждават, че човешкото тяло е обвито от неколкослойна аура. Решаващ принос за обяснението на този феномен има теософията, която аналогично на петте тела (духовно, причинно, ментално, астрално и етерно) различава и същия брой аури. Класическото представяне на тази теоретична работа, която в използването на подобни разсъждения следва индуистката философия, се съдържа в издадените съвместно от Блаватска и Ледбитър съчинения Видимият и невидимият човек и Форми на мисълта).

Видимост на аурата, която дотогава се възприема само от екстрасенси, успява да постигне английският лекар Килиан, който показва аурата видима върху екран. Той различава три слоя: етерна (безцветна), вътрешна и външна аура. Последните две според него могат да приемат всички цветове на дъгата. Килиан стига до извода, че аурите се излъчват от определени центрове. Своите резултати той обобщава в книгата The Human Atmosphere (1911). В 1958 руската съпружеска двойка Кирлиан успява да засвидетелства съществуването на аурата с помощта на високочестотна фотография. Тези „Кирлианови фотографии" днес се смятат за научно доказателство за съществуването на аурата, тъй като правят видими електромагнитните вибрационни полета около тялото и техните различни цветове. Съвременното изследване на аурата вижда в аура лъчения на енергия, която човекът постоянно приема от вселената и през различните чакри, които трябва да си представяме като концентрации на енергия, довежда до всички области на тялото. Излишната енергия се излъчва във формата на цветни трептения. Различават се две форми на аурата: телесната аура, която се намира съвсем плътно до тялото, е възбяла, сребриста и синкава, при отслабена основна енергия сива. Душевната аура, която достига до 30 см от тялото и пронизва телесната аура, може да приема всички цветове на дъгата; тя показва преди всичко душевни изменения.