Билколечение

Билколечение. В лечителското изкуство на всички народи билките заемат важно място. Още няколко века пр. Хр. в Китай, Индия и Древния изток били известни лечебни билки. Най-ранното писмено споменаване на билки се намира в един египетски папирус (1500 пр. Хр ). В древните високоразвити култури билките били почитани като нещо божествено. Тяхното откриване се приписвало на боговете или на същества от митологията. Знанието за билките хората добивали, търсейки храна и наблюдавайки животните, които при болести ядели определени треви. Тъй като унищожаването на околната среда още не било така напреднало, тези билки растели близо до човешките селища, което е доказателство за това, че те били отглеждани систематично. Особено високо се ценели пролетните растения, тъй като те, така да се каже, символизирали жизнената сила на „билконосната" земя, която в много култури била почитана като богиня на плодородието (Земята Майка). С тези пролетни билки са свързани много древни магически ритуали. Много важно било времето, в което били събрани билките. Тъй като всяко растение се намирало под властта на определена планета, неговите лечебни сили можели да се разгърнат само ако тогава е доминирала и съответната звезда. В древните източници най-често се среща предписанието, че такива растения трябва да се събират преди изгрев слънце. Св. Хилдегард препоръчва като най-подходящо време за бране времето на нарастващата луна. В Европа Еньовден (24 юни) или нощта преди него се радвала на голямо уважение, защото при слънцестоенето магическите сили достигали висшата си точка. Учението за сигнатурите, което изиграло важна роля в медицината от XVI и XVII в., се опитвало да разпознава лечебните сили на растенията на базата на тайни знаци (сигнатури). Така според него лунната папрат лекувала тумори, защото прилича на рака. Щирът (живолината), който има възли, лекувал подагрични възли. Брезовата кора, която има бели петънца, е ефикасна не само срещу лунички, а лекува и всички форми болести на зрението. Според днешните знания ефикасността на билките се основава на тяхното съдържание на азотни съединения (алкалоиди), гликозиди (захарни съединения), дъбилна киселина (танин), която действа свиващо, както и на смоли, масла, мазнини, протеини, ензими, витамини и фитохормони. (Билкарски книги)