Фритьоф Капра

Фритьоф Капра (род. 1939), австрийски физик, философ и водещ мислител от движението Ню ейдж, който пропагандира за цялостно научно мислене. Понастоящем ръководи в САЩ институт за интердисциплинарни, дълбинно екологически изследвания и работи по целия свят като доцент и консултант на църковни организации, политически партии и индустриални и икономически съюзи. Капра, който от 1966-1974 работи в различни европейски и американски университети в областта на физиката на висшата енергия, в 1969 стига до познанието, че между съвременната физика и древната мистика, и особено източната, съществува сходство. Научните методи на физиката, която се стреми да изследва атомния и податомния свят, намиращ се отвъд сетивата, със средствата на интелекта, и мистичните опитности, основаващи се на интуиция и необикновени състояния на съзнанието, се допълват, тъй като чрез тези сами по себе си различни подходи може да се добие съзнание за първоначалното единство на всички неща, за една; "друга реалност", лежаща отвъд света на опита. Това е Дао, или праосновата, или силата. Кризата на съвременния свят, обхванала всички области на човешкия живот като напр. околната среда, обществото, ценностните системи и дори съвременната теология, би могла да бъде преодоляна само чрез едно ново виждане за действителността (Смяна на парадигмата). Нашето мислене, нашите начини за възприемане и ценностни представи трябва да получат една цялостна ориентация (Холизъм). Важен аспект от това цялостно мислене е екологията, защото всички биологически, психологически, икономически и обществени феномени са втъкани един в друг на едно глобално ниво. Според Капра мистиката може в значителна степен да подкрепи тази промяна, тъй като мистическото знание не може да съществува отделно от определен начин на живот. Мистическото знание води до преображение и е самото преображение. Образът на Бога, на света и на човека трябва да бъде адаптиран към съвременния свят, без да се загубват централните стойности и истини на учението на Христос. Произведения: Дао на физиката (1975); Повратната точка (1982), Новото мислене (1987), Време за обрат към християнството (съвместно с бенедектинския монах Щайндл-Раст), Тъканта на природата (1996).