Геомантия

Геомантия, от гръцки Предсказване чрез земята. Първоначално под това понятие се разбирало предсказването по подземните звуци и особено земетресенията. У китайците геомантията е известна като фън шуй. В средновековието думата означавала гадаенето по точки, достигнало до Европа през арабите през XII в. Агрипа фон Нетесхайм систематизира този метод на предсказване заедно с астрологията. Върху парче хартия или на пясък се изписват произволен брой точки. След това по определени правила от тези точки се образуват 12 фигури, които после се рисуват в 12-те дома на зодиака. Всяка фигура има свой смисъл според съответния дом, в който се намира. За да може да предсказва, човек трябва да разполага с таблица със значенията на фигурите в отделните домове.

В съвременната езотерика геомантия е знанието за силовите линии, съответно места по Земята, през която като жив организъм преминават тези линии, нейни нерви. Тези силови потоци на Земята се долавят с помощта на радиестезията. Има сигурни указания, че още келтските друиди са познавали техника за долавянето им. Те намирали тези места с вълшебна пръчка, която е идентична на християнския владишки жезъл. Още в началото на XX в. Алфред Уоткинс открива, че голям брой стари църкви и култови места се намират на една права линия (от английски: лейлайнс), ако бъдат свързани на картата. Опитни геоманти могат да разпознават тази линия още по характеристиките на растителността. Има дървета и храсти, които избягват лъчите, като напр. елата или смърча. Бъзът, лешникът и копривата търсят лъчите. На силовите места много често се срещат имел, тис, глог и хвойна. Други указания дават имена на местности като Тойфелщайн (Дяволски камък), Дриуденщайн (Друидски камък), Лихтенщайн (Камък на светлината).