Хармония на сферите

Хармония на сферите. Питагор смятал небето за въртяща се около себе си полусфера. Той пренесъл върху седемте планети (Луна, Меркурий, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн и Венера) интервалите на седемте тона, за да формулира закона за разстоянията и раздалеченията в небесното пространство. Допуснал, че между Земята и Луната има разстояние от 126 000 стадия. Последователите на Питагор Никомах (II в. сл. Хр.) и Плиний Стари (23/24-79 сл. Хр.) доразвили този модел, като го направили по-фин. Седемте планети се превърнали в седемструнна лира, „музикален инструмент на Бога" (Цензорин, III в. сл. Хр.), която свирела песен във възхвала на Бога. През средновековието Хармонията на сферите била забравена, докато Кеплер я открил наново. Той открил седем прахармонии: октава, квинта, кварта, голяма секста, голяма и малка терца и малка секста, като измерил ъгловата скорост в крайния пункт на техните елипси. Според него небесните движения били непреставаща многогласна музика. У. Ръф и Дж. Роджърс (Иейлски университет, САЩ) демонстрират песента на планетите с помощта на синтезатор.