PANDEA BEAUTY - ТОПЛАТА КРАСОТА НА ПРИРОДАТА
Назад до Речник

Хармония на сферите

Хармония на сферите. Питагор смятал небето за въртяща се около себе си полусфера. Той пренесъл върху седемте планети (Луна, Меркурий, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн и Венера) интервалите на седемте тона, за да формулира закона за разстоянията и раздалеченията в небесното пространство. Допуснал, че между Земята и Луната има разстояние от 126 000 стадия. Последователите на Питагор Никомах (II в. сл. Хр.) и Плиний Стари (23/24-79 сл. Хр.) доразвили този модел, като го направили по-фин. Седемте планети се превърнали в седемструнна лира, „музикален инструмент на Бога" (Цензорин, III в. сл. Хр.), която свирела песен във възхвала на Бога. През средновековието Хармонията на сферите била забравена, докато Кеплер я открил наново. Той открил седем прахармонии: октава, квинта, кварта, голяма секста, голяма и малка терца и малка секста, като измерил ъгловата скорост в крайния пункт на техните елипси. Според него небесните движения били непреставаща многогласна музика. У. Ръф и Дж. Роджърс (Иейлски университет, САЩ) демонстрират песента на планетите с помощта на синтезатор.

Рейтинг:

Отзиви

Коментирай
loading...