Холограма

Холограма, от гръцки: „образ на цялото". Откритието на лазерните лъчи (1965) води до създаването на нова форма на фотографиране (холография). Тези триизмерни лазерни образи създават впечатлението, че поставят изобразените предмети в „пространството". Ако човек откъсне една част от тях, за да я увеличи, вижда отново само целия предмет. Понякога неяснотата (ант.: блър) се увеличава. Тези холограми изясняват, че цялото и частите са тясно свързани помежду си. След нейното откриване холограмата се използва в биологията, неврологията, кибернетиката и ядрената физика. В 1969 американският невролог Карл Прибрам разбира, че холограмата е модел, който може да обясни мозъчните функции. Ако онези части от мозъка, които съдържат функцията памет, бъдат отделени и остане само малък остатък, в останалите мозъчни клетки се намира целият спомен. Наистина всяка мозъчна клетка съдържа паметта, но в този случай неяснотата (блър) нараства. Според Дейвид Бом физическата вселена е една гигантска холограма, при която всяка част се съдържа в цялото, а цялото се съдържа във всяка своя част. Оттук се развива един холографски светоглед, който изхожда от това, че мозъкът възприема холографската вселена и същевременно, бидейки холограма, е част от нея. Наистина във видимото пространство всички неща са разделени пространствено и времево, но под повърхността те са едно и са неделими. (Холоумувмънт)