Йецира

Йецира, Книгата, староеврейски: „книга на творението". Въз основа на многобройни езикови особености на еврейския от II в. и съвпаденията с гностиката времето на възникването й се определя между III и IV в. сл. Хр. Космологията се базира на десетте първични числа (Сефирот) и 22-те букви на староеврейската азбука, които заедно образуват 32-та пътя на мъдростта или прасилите на творението. В гл. I се представя как Бог е създал света с помощта на тези 32 пътя. Останалите части на книгата разглеждат 22-те букви като елементи на космоса. Всички области на битието, светът, времето и човешкото тяло са произлезли от съчетанието на 22-те букви. Неясно е дали авторът е имал предвид нещо като двойно сътворение. Учението за десетте първични числа (сефироти) и 22-те букви е довело до много съвпадения при представянето на сътворението. Важен принос за тълкуването на Йецира има юдаистът Лео Бек, който се опитва да докаже, че авторът е присадил идеите на неоплатоника Прокъл (410-485) в идейния свят на Меркава-мистиката. Тогава времето на написването й би трябвало да разположи в периода след V в.