Какво е сънят и как да го възпроизведем

Сънят в дълбоката си природа представлява миг на върховно излияние, душевен екстаз, спонтанен изблик на чувства. Поради своята наситеност на преживявания този миг се превръща във вълнуващ за сънуващия разказ, който докосва и провокира най-неуловимите струни на душата му. Но ако се вгледаме в детайлите на този среднощен сюжет и си припомним с помощта на чувствената памет емоциите, които го зареждат, ще открием, че сънят е точно копие-метафора на освободените от съзнанието спотаени чувства, които изразяват истинско и особено вълнуващо състояние за сънуващия. Тази върховна точка на екстаз, проектирана от душата под формата на сън ни показва непозната и често неподозирана за съзнателния живот искреност, която може да се сравни единствено с детската непосредственост при осъзнаване на различни страни на живота. И дори още по-спонтанна и по-свободна е душата, когато предава своя разказ, наречен сън.

Непознатата за съзнанието неподправеност на преживяванията по време на сън е причината на сутринта да се опитваме на всяка цена да си припомним своето съновидение. Иска ни се да изпитаме всичко отново и отново, да съпреживяваме дори собствените си болки и неуспехи в него. Сънят е пространството, в което ние сме си позволили да се отпуснем в несъвършената си природа, да се приемем изцяло и да бъдем неприкрити дори в собствените си недостатъци. Тази спонтанност прави преживяванията в съня наситени до такава степен с истината за нас самите, че всичко останало в съзнателния живот загубва за миг блясъка поради завоалирания си характер и опита да бъде моделирано и преформулирано. А това ограбва свободата да изразиш себе си „до дъно" и да се освободим от товара на съзнателната недоизказаност.

Забравеният сън ми е тежал с чувство на вина, с една огромна липса на забравена част от мен самата. Карлос Кастанеда и Вадим Зеланд наричат подобни „спомени наяве" Второто внимание. Когато човек достигне до тях, се учудва на автономността на един негов „друг живот", много по-интересен и интензивен, който лежи забравен някъде между измеренията. Но какво се случва, ако не можем да си припомним съня, в който сме участвали. Всеки, който сънува знае колко неприятна е подобна загуба на „памет", при която усещането за нещо вълнуващо му се е изплъзнало неусетно и сякаш човек е останал наполовина. След загуба на спомена за съня човек се усеща като ограбен от нещо невидимо, но съществуващо извън материалното пространство. И колкото и да напряга паметта си, колкото и близко да изглежда преживяването в съня, не може да си спомни нищо от него, освен...

Въпросът за възпроизвеждането на съня е труден, защото съзнателната природа на човек не познава и не може да контролира пространствата на душата. Те са владение на реалност, доловима с недоразвити за повечето хора сетива, които ориентират човек в психическата му среда. Изживяванията на душата са твърде ефимерни и автономни от съзнанието, противоположни на съзнателната природа и логика, за да осъзнаем с помощта на тромавия и консервативен човешки разум техния градивен материал. И все пак как да се опитаме да възпроизведем съня? Открила съм такъв начин през дългите години на наблюдение на съня. До конкретни изводи съм стигнала чрез интуиция под формата на вътрешно чувство, която ме е водила. Опитвала съм се напълно да игнорирам наслагванията от целия ми разумен опит, като съм ги отблъсквала постоянно. До реалните резултати достигах единствено тогава, когато се доверявах единствено и само на интуицията си и приемах без договорки и колебание странните идеи, които идваха с определеност и много сила някъде „дълбоко в мен". До начина за възпроизвеждане на съня достигнах сякаш случайно, като на шега.

Забравеният сън винаги остава да съществува като натежало от интензивност и определеност чувство, като мощно ехо, емоционален спомен на самия себе си. Именно това чувствено ехо е отговорът, нишката на Ариадна, за която трябва да се хванем. Защото преди да се въплъти в конкретни образи сънят ескалира от емоции, от които се оформят конкретни чувства, които на свой ред добиват такава плътност на изживяването, че се оформят в метафори под формата на сън. Когато сме забравили конкретния сън трябва незабавно да се хванем, да „уловим" ехото от чувства и да се съсредоточим единствено върху него. Съзнанието ще бяга от това „насилие", ще ни подмамва да се откъснем от работата си над съня, но подобно на медитация трябва да се връщаме отново там и да изживяваме чувството на съня докато не се появи и самият сън. Защото чувството, което ни е останало от съня е материалът, от който се изгражда сънят. И само това чувство може да ни го припомни отново.

Не винаги, но в повечето случаи при добра концентрация върху чувството сънят се появява изведнъж, понякога целия, понякога една негова част, малък фрагмент, които носят след себе си спомена за останалите му части. Това е добър резултат, когато става въпрос за работа с трудно податливата на обработка човешка душа. Най-важното при този начин е човек да се обърне към своите преживявания и да разграничи различните им нюанси, да се научи да възпроизвежда чувствата си и да разбере, че те са първоизточникът и ключът на всичко останало, те представляват нашето настояще и бъдеще в момент на градеж. И когато се научи да усеща чувствата си, той може да си припомни своя реален образ в съня.

Ани Хаджиева