Книга на мъртвите

Книга на мъртвите, съществува тибетска и египетска книга на мъртвите:

Тибетска Книга на мъртвите, от тибетски: Бардо Тьодол; произведение на тибетския тантризъм, което описва междинното състояние между смъртта и прераждането. Автор е Падмасамбхава (VIII в. сл. Хр.), който посещава Тибет по покана на царя и основава там школата Нингмапа. Книгата на мъртвите, която се базира на Хата-йога, описва как човек може да постигне просветлението в междинните стадии, следващи след смъртта. Щом състоящото се от пет елемента (дърво, огън, земя, желязо, вода) тяло се разпадне, съзнанието се освобождава от всички материални об- вързаности. Предпоставка за спасението е, че съзнанието е напуснало тялото през портата на Брахма (чакри, на края на състоянието бардо тя трябва да получи по-долно прераждане.

Египетска Книга на мъртвите, от египетски: перт ем хру = „напредване по пътя"; съдържа описания на това какво става с душата (Ба) след смъртта. Предпоставка за по-нататъшния живот на душата е мумифицирането на трупа. Чрез ритуала на отварянето на устата мъртвият може да се възползва от мъдростите на Книгата на мъртвите и в отвъдния свят. В страната на мъртвите царува Осирис, пред чийто съд трябва да се яви всяка душа. След като душата се закълне, че не е извършила нищо несправедливо, сърцето, което е единственият орган, който остава в тялото при мумифицирането, бива поставено от Анубис, помощника на Осирис, върху везни и се претегля с едно перо. Ако везните се изравнят, душата може да влезе в дванадесетте области на подземния свят. В противен случай тя бива погълната от едно чудовище. Пътешествието на душата в подземния свят Дуат става само нощем и предпоставя познаването на магическите формули от Книгата на мъртвите, за да се премине през дванадесетте порти.