Корнелиус Агрипа фон Нетесхайм

Корнелиус Агрипа фон Нетесхайм (1486-1535), лекар, юрист, теолог и магьосник: в своето основно съчинение Де окулта филозофиа (1510, отпечатано 1531) той обобщава всички средновековни знания по магия, астрология, алхимия, медицина и натурфилософия и ги обосновава теоретично. В мирогледа си свързва преди всичко неоплатонизма на Ренесанса с Кабалата, съответно това, което се разбира под Кабала по това време в нееврейските учени среди. Тя е само „практическа Кабала", която е сбор от интернационална магия и фолклор. Тази повърхностно юдаизирана магия няма нищо общо с юдейската мистика. Заслугата на Агрипа фон Нетесхайм е преди всичко в това, че споява средновековната юдейска демонология с християнската в едно впечатляващо хармонично произведение.

Резюмирано, неговото учение може да се представи по следния начин: Бог наистина управлява света, но предоставя изпълнението на своята воля на служителите си, към които се числят и демоните. Светът е организиран йерархически и всичко е одушевено. Душите на човека, на животното, на растението и на минерала са части от душата на света (Анима мунди). Тъй като отделните небеса и небесни тела също имат душа, начело на които освен това са поставени регенти като висши умове и на които се подчиняват слуги като техни помощници, астрологията и ритуалната магия заемат важно място в неговия мироглед. По този начин всички неща са свързани едно с друго и имат привличащо, съответно отблъскващо действие помежду си (учение за сигнатурите). Човекът в качеството му на микрокосмос е като че ли копие на вселената, както и на Бога, които заедно образуват макрокосмоса.

Съвременната история на науката придава голямо значение на езотерични окултни учения на Агрипа фон Нетесхайм и неговите последователи за възникването на научната революция на XVII в. Това търсене на тайните сили на природата, което не може да се съчетае с християнското учение и успява да се наложи само в тайни съюзи с единомишленици, е изходен пункт за науката на Новото време. Освобождението от закостенялото, шаблонно мислене на средновековието се осъществява чрез древни форми на магията, наследени от античността. След като се появява, тази нова форма на мислене, или алтернативната рационалност, развива своя собствена динамика и се освобождава от магическите елементи.