Магически Азбуки

Магически Азбуки. Още египетски жреци използвали при заклинанията един вид език на бедуините или критски език. В античната магия се използвали египетски, вавилонски и староеврейски думи. Известни били и тайнописи като очиларските букви, които били заети от арабите и с които се украсявали амулети и магически предмети. Средновековието оставя повече от 50 магически азбуки, повечето от които се основават на варианти на староеврейски, гръцки или латински азбуки. Това магическо изкуство се нарича „стаганография" (гръцки: стаганос = „таен" и графеин = „пиша"). Тези азбуки имат за задача да пазят тайното знание от непосветени (азбуки на тамплиерите и масоните).

Към изкуствените писмености спадат също така руните, използвани от северногерманските и англосаксонските племена, и келтското писмо огхам. Друидите използвали тези азбуки за гадаене на съдбата. Хвърляли пръчици от тисово дърво, върху които били написани знаци на огхам, и след това ги тълкували. На келтски думата за „жребий, съдба" (chrannchui) означавала първоначално „хвърляне на дървото".

След въвеждането на християнството употребата на огхам и на руните била забранена, което се разглежда като указание за техния магически характер. Бардовете в Уелс обаче, които твърдели, че са получили умението си от друидите, продължили да използват писмото огхам. Освен това те развили и своя собствена азбука - азбука на бардовете. Днес тези две азбуки се използват в съвременното вещерство (култа Уика, особено в английското му направление).

За систематичен справочник по магическите азбуки се смята Dictionary of Occult, Hermetic and Alchemical Signs (London 1981) на Фред Гетингс.