Магия

Магия, от персийски: „изкуство на вълшебството"; учение за тайните сили в природата, които знаещият може да владее и използва. Основа на магията е един магически светоглед, който разглежда човека като част от една универсална система на взаимна зависимост (учение за микрокосмоса и макрокосмоса). В средновековието се различавала черна (гоетия) и бяла (теургия) магия според това дали планираната магия трябва да бъде постигната чрез зли или чрез небесни добри духове. От това през XIV в. се развила естествената магия (магиа натуралис), която се стремяла да открие зад всички явления в природата първоначално една обща същност (световна душа, анима мунди), а по-късно закон. Тази форма на магия може да се разглежда като предстепен на естествознанието. Според вида на дейността й магията може да се раздели на три области:

1. приложение на закона за подобието (учение за микрокосмоса и макрокосмоса),

2. използване на чужди енергии (демони, тайни сили на пирамидите),

3. активизиране на собствени енергии.

Английският актрополог Фрейзър въвежда различаването на симпатическа магия и магия на контакта. Първата форма се основава на закона за подобието. Тъй като според този закон изображението на един човек отговаря на оригинала (самия човек), чрез увреждането на изображението напр. може да се причини вреда и на човека. За този вид магия се използва и понятието имагинативна магия. Магията на контакта изхожда от представата, че между нещата, съответно лицата, между които някога е имало пространствена връзка, продължава да съществува една тайна свързаност. Особено ефикасна е комбинацията от симпатическа магия и контактна магия (така напр. изображението на лицето, на което ще се вреди, се украсява с истински коси. (Кроули, Леви)