Махаяна

Махаяна, от санскрит: „Голяма колесница"; едно от трите основни направления на будизма, развило се през I в. сл. Хр. Целта вече не е архатът, който спасява себе си, а спасението на всички същества. Човек се опитва да стане Буда, който носи просветление на другите хора. Религиозният идеал на Махаяна е бодхисатвата, който трябва да измине десет степени (бхуми), докато на десетата степен (дхарма-мегха = „облак на религията") добие безкрайно познание и с това стане подобен на Буда. Макар че в учението на Махаяна съществува голяма разлика между Буда и бодхисатва, в практиката тази разлика се заличава. От бодхисатвите на най-голямо уважение се радва Авалокитешвара, а от безбройните Буди - Амитабха. Характерно за Махаяна е учението на трите тела (трикая) и учението за това, че мисленето е единствената реалност (Виджнянавада, или Йогачара), според което всички обекти са недействителни. Едно второ направление, учението за празнотата (Шyнявада, или Мадхямикавада = „Среден път"), доразвива тази идея, като утвърждава, че всички понятия са несъстоятелни, което води до издигането на неопределимото като единствена реалност.