Микрокосмос

Микрокосмос - макрокосмос, учение за: от гръцки: учение за съответствията между вселената и най-малките градивни частици на земята, но най-вече човека с целия негов душевен и духовен вътрешен свят. Между тези два свята съществува взаимоотношение, тъй като и двата се състоят от еднакви елементи и техният материален облик е само видимият израз на силите, които пронизват и двата. Това учение се среща в целия свят. Идзин, „Книгата на промените", се опитва да представи световния ред като съответствия. Даосизмът учи, че човекът трябва да пригоди своите Действия към действията на небето. В индийската митология светът възниква от частите на тялото на едно човекообразно прасъщество (пуруша). Античните философи, Платон и стоиците учат за това, че съществува аналогичност между човека и вселената. В късната античност човекът е отражение на зодиака. Симпатията или съзвучието на нещата, което може да бъде разпознато с помощта на сигнатурите, се застъпва от Агрипа фон Нетесхайм и Парацелз. В астрологията небесните съзвездия се свързват с душевни структури или както е в алхимията, измененията на веществата се свързват с душевни промени.