Мухоморка

Мухоморка, бот.: Amanita muscaria. Името произлиза от народната вяра, че тя има способността да убива мухи. Вероятно немското име (Fliegenpilz, букв. „гъба на летенето") възхожда към предизвикваните от нея видения за летене или просто е свързано с мухите (нем. дума за муха Fliege означава букв. „летящата") , които се смятат за магически животни. Мухоморката съдържа психоактивните вещества мускарин, иботенова киселина и мусцимол. Последните две се намират във висока концентрация в смъртоносните видове Amanita panthera, Amanita verna и Amanita phalloides. Сибирските шамани използват мухоморка, за да изпаднат в екстатично състояние (Екстаз). Най-ранните писмени сведения датират от XVII в. Уосън, който приписва важна роля на психоактивните гъби за възникването на религиите, предполага, че сомата на древните индийци и хаомата на иранците са идентични с мухоморката. Тайнствените ястия на боговете на гърците, амброзията и нектарът, се свързват с мухоморката. Съмнително е дали пристъпите на ярост у берзеркерите се основават на яденето на тази гъба. Ранке-Гравес предполага, че мухоморката е била използвана и в Елевзинските мистерии. Тайнствената напитка се състояла от мента, вода и млян ечемик, чиито начални букви на гръцки образуват тука, формата за винителен падеж на гръцката дума за „гъба". Алегро смята, че е открил таен култ към мухоморката в древния Изток и че големите световни религии на Изтока се основават на него.