Притча за изобретателя на неща и неговият разговор с мъдреца

Преди много отдавна в минали години живеел един гениален учен със златни ръце. Той майсторял различни неща, буквално от нищо -  няколко дъсчици, непотребна част от нещо. Но и идеите му били странни и понякога непрактични. Един ден му хрумнало да направи  такава фуния, която толкова да усилва звука, че дори да чува мислите на хората. За да я изпробва, той отишъл при най-мъдрия човек  в неговата земя и му казал:
- Учителю, изобретих тази фуния, толкова е силна, че ако допра ухото си до нея, ще мога да разбера всеки около нас какво мисли.  Искам ти да я пробваш.
Мъдрецът се усмихнал:
- Благодаря ти, но няма защо да я пробвам, защото аз имам сърце, с него и без това усещам мислите на хората.
Ученият се замислил, мъдрецът бил прав.
Въртял фунията в ръцете си,  въртял я, но изведнъж му хрумнала нова идея.
- Учителю, но какво ще кажеш, ако обърнем фунията не към ушите ни, а към устата ни. Много е просто, това, което кажем, ще го чуят  абсолютно всички.
Мъдрецът пак се засмял:
- Добре, но ще им потрябва ли това, ще ги направи ли по-щастливи? Не трябва ли всеки сам да открие истината си, за да и повярва.
Ученият пак осъзнал, че нещо не е както трябва и е объркал.
- Добре, учителю, а няма ли нещо, за което да можем да използваме тази тръба? Нима съм я изобретил напразно, както всички мои  изобретения?
Мъдрецът се усмихнал:
- Остави нещата сами да намерят смисъла си, не бързай да им кажеш какви трябва да бъдат.

И наистина, защо ви е абсолютното познание за всичко тайно, ако нямате сърце, което да ви води в мрака. Нима е необходимо всички  да видят света през нашите очи, без да са извървели пътя до познанието със собствените си крака. Нима толкова бързо трябва да  лепим етикет на всичко, без да го оставим само да намери смисъла си. Опитайте да видите нещата през очите на мъдреца, да усетите  всичко през сърцето му и да се научете да чакате, за да откриете истината. Не ви гарантираме, че тя винаги ще ви хареса, за  съжаление.