Реинкарнация

Реинкарнация, от латински: „повторно въплъщавана"; означение на прераждането или метемпсихозата, т. е. на представата, че след смъртта си човекът влиза в ново съществуване (за груповата реинкарнация Гирдам). С нея е свързана вярата, че добрите дела (Карма) водят до „добри" форми на прераждане, докато лошото поведение води до форми на съществуване, изпълнени със страдание. Към възможните форми на прераждане спадат също животните, растенията, но и обитателите на ада и боговете. Всеки човек е преживял вече безброй реинкарнации. Цел на всички световни религии (Индуизъм, Будизъм) е освобождаването от този кръговрат на раждане и смърт (от санскрит: самсара). Подобни представи се срещат и у египтяните (египедската Книга на мъртвите), у питагорейците и у първобитните народи. По принцип се различават две форми на реинкарнация: 1. Метемпсихоза. Всяко същество има душа, която при прераждането влиза в ново тяло. 2. В будизма прераждането не е свързано с душа (Атман). Странстващата личностност - не личността, тъй като будизмът не познава никакво Аз (Атман) - е съставена от елементи същност, която е подложена на постоянни промени.

Идеята за реинкарнацията не е била чужда и за християнското мислене. Ориген от Александрия (185-254 сл. Хр.) учел, че душата е съществувала още преди възникването на материалния свят. За него смисълът на живота се състои в това, че душата се пречиства и облагородява през много инкарнации, за да може отново да достигне до общение с Бога. Той се позовава на Библията (НЗ, Кор. 1,15,36).