Земя Майка

Земя Майка, от латински: тера матер. Както в Средиземноморието, така и при германите има следи от култ към земята, който вероятно възхожда към времето на индогерманското единство. Този култ към земята е тясно свързан с една земна магия, съответно земна мантика. Земята е дарителка на всяко плодородие и на всеки растеж. Възраждането на природата всяка пролет е проявление на неизчерпаемата сила на земята. Култът към земята, култът към вегетацията и празникът на пролетта са се сраснали в едно култово единство, което стои под знака на Земята Майка. Познавачки и хранителки на тази магия на земята са жриците, които се разглеждат като инкарнация на това божество (култ на Дървото)