Акашова хроника

Акашова хроника, още „Книгата на живота" или „Световната хроника"; Щайнер, който създава понятието, разбира под него един вид космическа памет или световна памет, в която са записани всички минали, настоящи и бъдещи събития. Духовните същества, които записват всичко в Акашовата хроника, се наричат липака (от санскрит: лип - „пиша"). Хора с медиални способности могат да черпят от Акашовата хроника, както и да получават от нея образи на умрели или картини от минали събития. Франц Бардон описва в своя роман Фратабо как с помощта на едно магическо огледало е фотографирал от Акашовата хроника образи на Хермес Трисмегист и Лаодзъ. Иначе за това според схващането на езотериците е необходима помощта на духовни същества, които пребивават в света Антариска. Едуард Хартман нарича Акашовата хроника „телефонна връзка с абсолюта". Приемането на Акашова хроника дава възможност да се обясняват паранормални явления като ясновидството и др.