Ирисова диагностика

Ирисова диагностика, холографски лечебен метод, който на базата на малки изменения в ириса на човешкото око диагностицира болестни състояния. Ирисовата диагностика е открита преди 100 години от унгарския лекар И. фон Печели и е доразвита от Пастор Фелк (1856-1926). Счита се обаче, че ирисовата диагностика зависи от една чувствителност към ултравиолетовата светлина. За диагнозата ирисът се разделя на радиални (с кръгла форма, от 1 до 60 градуса) и циркулярни (на концентрични кръгове) части. Разположението на отделните органи се установява чрез сегменти (сегменти на половини, четвъртини, осмини и шестнадесетини), като от радиалното, циркулярното и сегментарното деление се образуват 96 възможни комбинации. За признаци на неестествено оцветяване се смятат черните (съществена загуба на част от тялото), белите (възпаления) и тъмните петна (намаляване на функцията на част от тялото).