Амулет

Амулет, от арабски: „висулка". Може да се изведе обаче и от други думи: латински амолири = „отклонявам" и ф. молю = „магическо растение". В противоположност на талисмана (носител на щастие) амулет е средство на магическата защита. Още в античността амулет означава предмети, които се носят на тялото и имат за задача да закрилят от демони или враждебни сили. Най-древните известни амулет са скарабеите (изображения на торен бръмбар), които египтяните давали на умрелите. У юдеите се използвал най-вече писменият амулет (кемиа), който съдържал рисунки на геометрични фигури, части от тялото и животни или върху който били гравирани имена на ангели, демони или имената Божии. Арабските амулети често се състоят от един или няколко концентрични кръга, в които са написани имената на Аллах или композиция от букви. В по-широк смисъл християнските реликви, осветени предмети, украшения и скъпоценни камъни, които се освещават на Богоявление, също спадат към амулетите. Съвременна форма на амулетите са т. нар. маскочи (от провансалското маско = „магьосник"), за които се използват и животни. Амулетите имат сугестивно действие: те пораждат у своя носител вярата, че е неуязвим срещу неблагополучие и вреда.