Дервиши

Дервиши, от персийски: „просяк"; в исляма означава свят мъж, който изповядва суфизма, но не принадлежи задължително към един от многобройните ордени от дервиши. Живеещите в манастири дервиши се намират под контрола на един шейх (персийски пир), носят кърпени мантии и изпълняват общи религиозни упражнения, към които у мевлевитите (от арабски: мелвана = „учител") се включват и танци. Този орден е основан от Джалай ал-Дин Руми (род. 1207). Церемонията, за която надзирава шейхът, започва с музиката на кавал, която трябва да символизира страстното желание за съединение с Бога. Черната мантия и бялата риза, които носят дервишите от този орден, напомнят за гроба, надгробния камък и савана. Танцовата площадка символизира Страшния съд. Екстатичният танц (зикър), завършващ със състояние на транс, представлява движението на планетите спрямо слънцето (символ на шейха). Основаният през XV в. от Бекташ от Бокхара едноименен орден извежда своите начала от Ахмед Йесевее, тъста на Мохамед. Дервишите от този орден трябва да изминат седемстепенен път, който трябва да създаде духовно родство между шейха като хранител на знанието на основателя на ордена и адепта. След строг изпит, който може да трае една година, шейхът обвива адепта с колан с три възела и му дава като знак на ордена една звезда от алабастър. Ортодоксалните мюсюлмани упрекват дервишите, че за тях благополучието на техния орден е по-важно от ислямската вяра.