Артемида

Артемида, гръцка богиня (латински: Диана), дъщеря на Зевс (латинския Юпитер) и Лето и сестра-близначка на Аполон. Почитана била като покровителка на родилките, богиня на лова, както и богиня на природата и плодородието. Най-важното нейно светилище се намирало в Ефес (Мала Азия), където тя, украсена с много гърди, била част от култа на Великата майка, която в качеството си на даряваща и унищожаваща живота богиня можела да приема различни черти. В нейния образ се е влял образът на Хеката (латинската Диана), богинята на нощта, на царството на умрелите, закрилница на кръстопътищата, богиня на луната, покровителка на магьосниците и вещиците. По-късно в римско време нейните функции се пресичат с тези на малоазиатската богиня Кибела, която също била богиня на плодородието и се почитала като „Велика майка". В култа на Артемида/Диана/Кибела се обединяват обожанието и почитането на женската плодовитост и признанието на специфично женски качества като тези на жриците и магьосниците. Не случайно в 431 сл. Хр. в Ефес християнството обявява Мария за Божия майка. Местното население на римската империя, само повърхностно християнизирано, продължава да почита старата богиня Артемида/Диана. В народната вяра продължава да живее най-вече представата, че нощем тя броди из горите с голяма свита или че язди животни. В IX в. епископ Буркхард съобщава в една покаятелна книга (Канон епископи): „Не бива да се пропуска това, че има престъпни жени, които, подведени от заблудите и внушенията на демоните, вярват и изповядват, че нощно време яздят върху определени животни заедно с езическата богиня Диана и с безбройна тълпа от жени, тайно и в мъртвата тишина на нощта минават през много мъже и земи, почитайки Диана като своя господарка, и че в определени нощи се отдават в нейна служба..." Такива места се привеждат като доказателства, че тайна религия на вещици, в центъра на която стояла една богиня (Артемида, Диана, Хеката или при келтите Епона) е съществувала чак до средновековието, а като остатък и до Новото време.