Библия

Библия, от гръцки. та библиа = „книгите", също Свещено писание, означава писанията на Ветхия (ВЗ) и Новия (НЗ) завет. ВЗ (първичен език староеврейски, а в някои части арамейски) е свещеното писание на юдеите. При тях той обхваща само 24 („канонични") книги, докато ВЗ на християните е разширен от седем („девтероканонични") книги, включително и допълненията към Книга Естир и Даниил. Към тях се прибавят и апокрифите. Според юдейска традиция ВЗ бил написан между 1400 до 400 пр. Хр., но според историческо-критическото библиознание той е написан от 1200 до 70 пр. Хр. Най-важният превод на Петокнижието (Петте книги Моисееви, или Книгите на закона) е гръцката Септуагинта (70), тъй като според традицията този превод бил изготвен от 70 (72) юдейски учени по поръчка на египедски цар Птолемей II Филаделф (285-246). По-късно името Септуагинта се налага като означение на целия ВЗ, доколкото той е бил преведен на гръцки в предхристиянско време.