Билкарски книги

Билкарски книги, медицинско-ботанически съчинения, възникнали през периода 1470-1670. След появата на първата Билкарска книга (Хербариус, немско заглавие Градина на здравето) на Петер Шьофнер през 1484 се издават повече от 100 съчинения от този вид. Първите Билкарски книги, които най-често са само обобщение на излезли преди това ръкописни лекарски съчинения, още не посочват автора. В мнозинството си Билкарските книги са компилации на антични (Хипократ, Гален. Плиний, Диоскурид) или арабски (Месуе, Авицена) произведения. Написаните на латински Билкарски книги, особено издадените след 1500, биват смятани за лекарски книги", предназначени за лекари, докато немските Билкарски книги по-скоро могат да се сравнят с нашите "медицински наръчници" и се стремят да помогнат, за да се избегне консултацията с твърде скъпите лекари. Най-важни Билкарски книги са тези на Леонард Фукс (1543). който украсява съчинението си с идеални илюстрации на растения, на Матиолус (1544), чието съчинение съдържало големи колкото страниците илюстрации и било разпространено в 32 000 екземпляра, както и на Беслер, чиято Хортус Еустетензис (1613) има повече от 100 илюстрации.