Бира

Бира, напитка, позната на вавилонците и египтяните още в 3000 пр. Хр. Египетската легенда съобщава, че разгневената богиня Хатхор била успокоена от бог Ре с упойваща напитка от ечемик с прибавка на плод от дада (= алрауна). Поради ниското й алкохолно съдържание тя била усилвана с наркотични соланцеени като напр. алрауна, така че имала горе-долу въздействието на виното. Според думите на средновековния поет Хартман фон дер Aye бирата била толкова слаба, че една халба вино имала ефекта на 44 халби бира. Както в Китай, така и в Средна Европа съществувал обичаят бирата да се усилва със семе от буника (нем.: Bilsenkraut). Имена на местности като Билзензее, Билздорф и Пилзен говорят за това, че буниката е била използвана за тази цел. Поради силно упойващото действие, предизвиквано от тези бири, от XVI в. прибавянето на семе от буника било забранено. В прочутата билкарска книга на Теодор Табернемонтанус (1664) се намира предупреждение срещу това: предполага се, че такива бири били причина за епидемично възникващата през средновековието танцова лудост. Свързването на пивоварните с манастири досега е било мотивирано с това, че по времето на поста бирата служела като храна. Според новите изследвания високата оценка на бирата в манастирите може да се основава на това, че най-важната съставка на хмела съдържа фитохормон, който действа успокояващо върху системата на половите жлези.