Болестта – лечебният път към новите убеждения

Благодарността кара всяко нещо да засияе! Благодарността са впити в свежите цветя на масата, купата с портокали, огъня в камината.

Тера Катрин Колинс – фън шуей експерт

Обичам да изпробвам различни неща за изразяване на благодарност, за да видя какво е усещането. Да изненадаш хората с „Благодаря" е много забавно – лицата им винаги светват и ние се смеем и се държим за ръце известно време. Благодарността обагря в розово целият ми живот! Тера Колийнс обича да благодари за всяка секунда на тази Планета Земя, а аз реших един ден да благодаря на своята болест. Вероятно тези редове ще ви очудят, но моля ви, едва ли това е моята цел. Реших да използвам момента да седна и да напиша какво чудо се оказа „Болестта". Тази, от която всеки бяга, и се страхува. Прочитайки на един дъх книгата на Валерий Синелников „Възлюби своята болест", разбрах, че това е моментът да заобичам своята. Тогава се родиха новите убеждения, че свободата ми зависи от това, да заобичам нещо срещу което се противя и чудя как да отстраня.

Животът! Искам ли да направя нещо за него? Да! - от цялото си сърце „изкрещях" на душата си Аз. До този момент приемах всичко за даденост, че това, което притежавам е мое, цветята във вазата, парите в портмонето, всичко. Докато един ден се озовах на прозореца, със сила само до там. Тялото ми, през цялото това време се противеше на моите разбирания, които го доведоха до пълно изтощение.

Научих от този урок, че ми е липсвало Благодарност за това, че въобще съществувам. Хванах химикалката, и започнах да пиша своята благодарствена молитва. Знаех, усещах го това работи. Вътрешната ми интуиция ми подсказваше. Защото от стотиците хапчета, и антибиотици резултат нямаше. Първото изречение, с което започнах гласеше: „Аз обичам себе си"

Благодаря ти мое ново убеждение, благодаря ти за чудесата които твориш, докато го изговарям. Благодаря ти е основната дума, с която заложих на безусловната любов и благодарност и отклоних от пътя си отчаянието. На празното място положих радостта и щастието, които са изконно мои. Аз заслужавам цялата обич на Вселената! Когато трайно я използвам в съзнанието си, тя (обичта) става моя втора природа. Благодарна съм на всички „болести", с които се срещнах в живота! Чрез тях (болестите) научих как Вселената „вижда" хармонията в живота. Чрез тях отворих не само очите си, но и сърцето си, и поех към лечебният път, творейки новите си убеждения. Вероятно си мислите, „Не, това е невъзможно?". Но, днес в моя живот, невъзможни неща не съществуват. „На всеки ще му се даде според вярата", а моята е силна и непоколебима. Благодарна съм, че днес „бера" най-чудесните дарове, които безусловната благодарност ми поднася и това са новите божествени усещания „яснота, защо съм тук", и „прозорливостта, каква ми е мисията. Чрез безусловната благодарност, осъзнавам, че всичко е тук, за да ме БЛАГОСЛОВИ! Не бих могла да обясня как става това. Просто се случва!

Давам си сметка, че във Вселената има закони, които са извън нашата представа, кое е добре, и кое не. Но, знам, че това е вътрешната хармония на душата, независимо какво се случва около нея. Защото нито аз, нито вие можете да промените някого. Можем, но само ако започнем от себе си. Всичко, което за нас е несправедливо „там някъде по света", е толкова справедливо, колкото и „онова" наше мислене, че тук има неправда. Тогава всичко вредно, всъщност е изтълкувано на базата на моето ограничено възприятие. Ето това е новата истина за мен. Вглеждайки се в мен самата, в моята истина, разбирам колко погрешна е била тя. Някой ще ме обори, и ще каже, да но ти си човешко същество и е човешко да се греши. Именно! Важно е да се научим да слушаме и виждаме, не с очите си, а със собствената си вътрешна природа. Защото всичко, в което вярваме изхожда от ограничената ни представа за себе си.

И тук идва моментът, в който разбрах, защо се появява болестта, заемаща доброволно позицията си на барометър. Мястото Й е, за да разчупи убеждения ми, кое е правилно, кое е грешно, защото не аз решавам това. А, знаете ли че, човешкото възприятие е МОГЪЩО! А, знаете ли, че не светът е опасен, а нашите мисли и убеждения, го правят такъв. Нашите лични страхове, ни навестяват, и ако това искаме да приключи, време е да приключим със съмненията и да се хванем здраво да работим върху личната благодарност към самите нас. Това ще породи хармонията и природата ще ни подкрепи. Споделям ви тази история, от личен опит. Да, не е лесно да се промениш за един ден, за един миг, но с търпение Вселената подкрепя всяко наше решение. Въпросът е в личният избор, какво решение да си подаря днес? Природата подкрепя всичко, което се случва в нашите мисли, материализира ги. Тогава струва ли си да изпитвате страх, ако страхът не ви носи ползи. Ако откажем да се ръководим от възприятието, че „проблемите" идват от там някъде и проверяваме всяка мисъл, с която се сдобием. Вероятно, а може би, убедена съм, че ще пожелаем да видим какво става в живота ни от духовна гледна точка. Полученият резултат е напълно различна картина!

Болест, стрес, проблеми, негодувание все погрешно използвани думи, на които давате дори специална украса и ги обвивате в постоянство. Така мечтите ви, временно са далеч от своята реализация. Само опитайте да си представите, че „болестта" е погрешно убеждение. Можете! Поработете върху себе си. И ще се учудите, как моментът, в който започвате да виждате взаимосвързаността и взаимната подкрепа, усмивката ще е вашият чаровен спътник през целия Ви живот.

Чувствам го, че това е нашето Плацебо, за здраве и хармоничен живот.

ПОМНЕТЕ : НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ЕДНОВРЕМЕННО БЛАГОДАРЕН И НЕЩАСТЕН!

Ангелина Димитрова