Буда

Буда, от санскрит: „Просветления".

1. Име на основателя на будизма: Гаутама (560-480 пр. Хр.), наречен „Сидхарта" или по името на своето племе шакя „Шакямуни", син на благородник от Капилавасту в Северна Индия. На 29 години той напуска семейството си и се отказва от живота си на принц, за да размишлява за злото в света, за неговия произход и начин на отстраняване. Става ученик на изтъкнати брахмани, чиито учения за прераждането на душата и за възможността за постигане на спасение не го удовлетворяват. След като прекарва 7 години в размишление, една нощ под едно смокиново дърво в Бодх-Гая той получава просветление (Бодхи) и става „Буда". Дълго време се колебае дали да възвести своето познание. Най-накрая решава в Горичката на газелите до Бенарес (днес Сарнатх) да разкрие своето учение на петима аскети. В тази прочута Бенареска проповед Буда оповестява четирите благородни истини, които образуват основата на будизма. В продължение на повече от 40 години той пътува из Северна Индия и най-сетне 80-годишен умира в Кушинагара.

2. Свръхестествено същество, което е въплъщение на абсолюта. Историческият Буда е само една инкарнация на тези същества, броят на които е безкраен и които царуват в свръхземни светове. Хинаяна предполага, че освен Буда по-рано е имало други Буди. Начело на всички Буди стоят петимата Дхяни-Буди (Буди на медитацията), които произлизат от Ади-Буда. Докато Дхяни-Буди живеят в по-висши светове, на земята се явяват петимата човешки Буди (Мануши-Буда), които са рефлекси на тези Буди на медитацията. В настоящия световен период историческият Буда е бил четвъртият от тези Мануши-Буди. Бъдещият се нарича Майтрея.