Буника

Буника, или попадийка, блен, ботанически: Hyoscyamus; основните видове са черна и бяла буника. Картофово растение (ботанически: Solanaсеае), психоактивни съставки на което са алкалоидите (съдържащи азот алкални вещества) атропин (хиосцимин) и скополамин (хиосцин). Дори в малки количества тези вещества причиняват функционални нарушения на мозъка. Дози от 10 и повече мг предизвикват тежко отравяне и са смъртоносни. Използваното в античността име на растението Appolinaris или Pythonion (производно от Аполон, гръцкия бог на предсказването) показва, че буниката е била използвана като ясновидско средство. На това съответства и келт. наименование Beluntia (по името на келт. бог на предсказването Белен). Немски народни названия на буниката са „билка на съня", „циганска билка", "дяволски корен" и „пророческа билка". В средновековието буниката била важна съставка на вещерския мехлем и на бирата. Чак до XIX в. парите на буниката се използват като лечебно средство cpeщy зъбобол и астма.