Дестилация

Дестилация, от латински. Изпаряването и повторното втечняване спада към най-важните методи в алхимията. Дестилацията била известна още на древните египтяни и в античността - при производството на масла. Частите на растенията се нагрявали над открит глинен котел, над който били поставени дървени пръчки с пластове вълна. След като парите попиели във вълната, тя се изстисквала и се заменяла от нова. Събиращото се на повърхността на водата масло се обирало. Арабите внесли подобрения в тази примитивна форма на дестилация, като изобретили хладилна серпентина и шлемоподобен капак (аламбик). Дестилацията на алкохола, която била известна още на медицинската школа в Салерно (XI в.), довела до вярата, че задачата на дестилацията е да изолира действащата субстанция (Есенция, Етер или Еликсир) от дадено вещество. Важен принос за познанието на дестилацията дал страсбургският лекар Хиеронимус Бруншвиг (1450-1534) със своята Книга за дестилирането (Destillierbuch, 1500). По това време можели да се дестилират точно 13 етерични масла. 50 години по-късно техният брой бил вече 40, а в 1589 познавали 108 масла.