Хомеопатия

Хомеопатия, от гръцки: хомеос = „подобен" и патия = „страдание"; отклоняващ се от школската медицина (алопатия; от гръцки: алое = „друг") лечебен метод, развит от Самуел Ханеман (1755-1843). Той установява, че симптомите, които показва хининът в едно здраво тяло, са подобни на онези, за чието намаляване той е бил използван. От това възниква основният принцип на хомеопатията: симилиа симилибус курантур („Подобното се лекува с подобно.") Една болест, която според Ханеман е отклонение от здравото състояние, по правило показва толкова много форми на проявление, че и лечебните средства са безкрайно много. Затова лекарствата (материа медика) постоянно се увеличават с нови вещества. Друго откритие на Ханеман е познанието, че силата на едно лекарство не е в материала, а в модела. Неговото действие (потенция) е обратно пропорционално на количеството на материала. Затова хомеопатията познава големи разреждания, при които в течността вече не се съдържа дори и една молекула от първоначалното вещество. Школската медицина упреква хомеопатията, че чрез лечението на болестни явления с помощта на противоположни лекарствени средства уврежда още повече заболялото тяло, защото тези средства най-често се състоят от голям брой химични вещества и още повече натоварват болния организъм, тъй като нямат никаква връзка с лекуваната болестна картина.