Суеверие

Суеверие. Неодобрително обозначение на верски представи и обичаи, което църквата употребява най-напред, за да отграничи друговерците, особено когато става дума за езическо и предхристиянско наследство. Латинската дума е суперстицио, което преведено буквално означава „надвяра". Във всички времена религиите са били принудени в ограничена степен да толерират суеверието като „субективна прибавка" към господстващата вяра. С началото на XIX в. всички идеи и представи, които изглежда че противоречат на естествените науки, биват причислени към суеверията. Така напр. в неодобрителен смисъл се говори за суеверие, в медицината, когато съществува стремеж да се отграничат алтернативните терапевтични методи, съответно да се отграничи цялата народна медицина от официалната школска медицина. Войнственият материализъм, особено в неговото марксистко направление, определя всички религии като „ненаучни суеверия" (Карл Маркс: „Религията е опиум за народа.") Под суеверие съвременната езотерика разбира и древните езически представи и обичаи, които са били потиснати от християнството. Под понятието „ново езичество" древните предхристиянски религии на Европа отново възкръсват. В билколечението, медицината със скъпоценни камъни, ароматотерапията и цветотерапията прастарото знание на човечеството, дълго време осмивано като суеверие, се преоткрива и използва за лечение.