Фън Шуй мартеница – има ли такова нещо?

Гледайки снимката, на пръв поглед, отговорът е положителен. Но само на пръв поглед.

Първи март за всички българи е неразривно свързан с мартениците. Всякакви варианти на червено-бели комбинации (дори и синьо-бели с партийни пристрастия - преди време), украси, амулети, декорации и какво ли не още може да се види по улиците и пазарите в края на февруари.

А в интернет могат да се намерят материали, търсещи аналог между червено-бялото и знакът Ин-Ян от китайската култура, представящи всичко това като връзка между българските традиции и Фън Шуй.

Ето какво четем в интернет.

История на мартеницата – появила се е по времето, когато Аспарух (или Исперих – историците ще решат кое е правилно) е преминал Дунав. Тогава кръвта на брат му Баян обагрила белия конец, завързан на крака на птицата, довела го до реката. Четейки тази история, не може да се разбере защо мартеницата се носи, докато видим щъркел, докато бременните родят или докато дойде равноденствието. Нито един от изброените случаи няма връзка с Фън Шуй.

Отново да погледнем снимката. Мистичният възел, или възелът на безкрайността, или космическата костенурка, или възелът на късмета, както и да го наричат, идва от китайската култура и традиции, но няма връзка с Фън Шуй. Както и всякакви значки, пластмасови фигурки и мъниста не са свързани със значението на мартеницата.

Всички интернетски материали наблягат на сходството между знака Ин-Ян от китайската култура и женското (Ин) и мъжкото (Ян) начало в мартеницата, но пропускат да споменат, че това е възможно единствено тогава, когато в мартеницата има изобразени мъжка и женска фигури. Освен това, популярното название на фигурите в мартеницата е Пижо и Пенда, които са шопски имена. Така се очертава тясно локално наличие на мартеници от описания вид. Това е частен случай, от който не могат да се правят общи изводи за цялостната българска култура и обичаи. Дори да приемем, че шопските традиции са представителна извадка на българската култура, това няма как да ни отведе до Фън Шуй с неговата над 5000-годишна история.

Като се вгледаме в легендата за възникването на мартеницата, се вижда, че се е появил обичай, основан на действителна случка. Това не е необичайно за която и да е култура по света. Само дето няма връзка с Фън Шуй.

Знакът Ин-Ян е графично изображение на най-висшата концепция в китайската метафизика – концепцията за Ин и Ян, като първообраз на образуване на вселената. Фън Шуй е част от китайската метафизика и използва нейните главни концепции – Ин-Ян и Петте елемента. Използва ги по същия начин, по който те се използват и в останалите части от китайската метафизика – астрология, гадателство, прогностика, ТКМ и др. Това в никакъв случай не означава, че концепцията за Ин и Ян е част от Фън Шуй или обратното, защото тя е на по-висше ниво като знание и значение.

Дори и само от такава гледна точка, приравняването на висша концепция за образуване на вселената с регионален обичай е, меко казано, неуместно. Но, дори и да имат нещо общо, това не е свързано с Фън Шуй.

Ако погледнем мартеницата от гледна точка на Фън Шуй и приложим концепцията за Петте елемента, се вижда съчетание между енергията на Метала (бял цвят) и енергията на Огъня (червен цвят). Това енергийно съчетание е неблагоприятно, защото елементите си взаимодействат по двата контролиращи цикъла, наричани дори разрушителни.

Допустимо е да се каже, че „българският” Ин-Ян е изобразен в мартеницата, но Фън Шуй мартеница със сигурност няма.

Можем да кичим с мартеници за здраве и берекет хора, животни и растения, но нека да оставим Фън Шуй настрана!

Честита Баба Марта!

Банко Пиронков, консултант по Фън Шуй