Като започна да се взирам в една точка след 2 секунди почва да ми се размазва всичко

Издържах 4 минути като гледах точката и в главата си повнарях "черната точка" но по едно време кръгчетата сякаш си сменяха цвета ... и... сега ме болят очите...

При продължително взиране в една точка, очите започват да възприемат статична картина на всичко около нас. Съответно ,мозъкът приема че картината няма изменение и спира да я регистрира - губи сетивност към нея. Настъпва адаптация.Това е присъщо качество на повечето човешки сетива - на допир,обоняние,звук,вкус. Единствено усещанията за болка,натиск и още няколко не се адаптират, а действат постоянно. След като се взираме в една точка и всичко останало е статично, мозъкът спира да го възприема и лека полека всичко пред нас става мъгла и изчезва. Това се получава за определено време - повече от 5-10 минути. Аз мога съзнателно да постигам адаптация на зрително и допирно възприятие. По този начин мога да не чакам адаптацията да стане сама, а да я задействам по желание. Вглеждам се в точка и с периферно зрение виждам някакъв обект. Задействам адаптацията и обекта изчезва - спирам да го виждам. Най-трудно се получава ако обектът е светлина, защото светлината е важен сигнал и мозъкът трудно се адаптира към нея. Но съм успявал да накарам светеща лампа да изчезне. Всичко това са просто умения за контролиране на собствените сетива и е полезно за усъвършенстване. Що се отнася до тези аури, ще ви кажа. Никакви аури не са това. Процесът е следният. Взираме се в точката от теста. Вдясно от нея е розовата фигура. След време настъпва адаптация на цялата зона с розов цвят,която се намира в точно определената си зона от нашето периферно зрение. Обаче очите ни са непостоянни и трепкат- не могат да се задържат фиксирани в една точка. При това трепкане те се изместват за част от секундата и зоната в която е била розовата фигура вече застъпва леко съседния цвят - цвета на фона ,който е бял. Тъй като за тази определена зона е в ход адаптация, а зоната е розова, мозъкът прилага директно адаптацията вкарвайки нужната корекция за да изчисти цвета.Но цвета не е розов , а е бял. Корекцията прави белия цвят зелен. Затова виждаме зелен цвят по края на розовата фигура. Съответното изкривяване в цветовете на червената фигура в ляво е цвят синьо. Така че тя ще има синя "аура". Всичко е математика - няма никакви аури. Има само дължини на вълните и програмираност на възприятията за цвят. Реално ,цялото това упражнение може да ни научи на две неща- концентрация на погледа без трепкане и умение за изчистване на мислите от съзнанието. Както казах - това за аурите го забравяме . Наблягаме на двете важни неща.

След като близо 5 минути гледах точката,като си отместих погледа виждах цветните аури и моите ръце държали телефона отбелязани на стената. А най-интересното беше,че ми се въртеше рапърска музика в главата,която не е известна никому. :D

primen se polu4ava mislq 4e naistina stava vijdam kak se mestqt drugite dva kraga