Грижи за себе си при работа с кристали

Когато работите с кварцови кристали или се посвещавате на каквито и да било метафизични практики, вие всъщност боравите с енергия или вибрация. За да имате успех, в тялото ви трябва да влизат и/или излизат огромни количества енергия. Тя е неизмерима. Тя е жизнената сила на вселената. Освен това е изключително фина. Възможно е да не забележите мащаба на енергията, която всмуквате в тялото си. То е защото или не сте достатъчно еволюирали, за да я осъзнаете, или пък сте привикнали с нея и не й обръщате внимание. Тъй като „масата" и интензивността на енергията, която използвате в работата си с кристалите, са наистина необхватни, ако не се грижите за тялото си и не го укрепвате, ако не се възстановявате, тя в крайна сметка ще действа във ваш ущърб.

Както вече обясних, тялото ви трябва да бъде като куха тръба, през която енергията да протича безпрепятствено. Всмуквате енергията, завъртате я по съответния начин и я изпращате навън, за да поемете нова - това е цикълът на свободно движещата се енергия. Ако тялото ви не е достатъчно силно или ако в него има бариери, става невъзможно нормалното преминаване на енергията през „тръбата". Попаднала в клопка или отбита в погрешна посока, енергията се настанява в най-слабата област на тялото ви. Затова и при лечебен сеанс например енергията, която изтегляте от пациента, може да бъде уловена от вас и да ви навреди по различни начини, а не е изключено и да отскочи и да напакости другиму.

При работата с кристали или с психиката в процеса на лекуването и на всякакви занимания от метафизичен характер се атакуват горните чакри или енергийни центрове: третото око, коронният, този в гърлото и/или сърдечният център. В резултат на това се повишава както честотата на телесната ви вибрация, така и на вибрацията, върху която въздействате. За да изпитате това, пробвайте следното: седнете тихо и почувствайте вибрацията в стаята. Не правете нищо. Просто се отпуснете и чувствайте вибрацията наоколо и вибрирането на тялото си. Вглъбете се върху точката на третото око. Поемайте дъх бавно и дълбоко, сякаш вдишвате и издишвате през нея. Продължете петнайсет минути. Поемете дълбоко дъх, задръжте и издишайте. А сега отворете очи и вижте какво се е случило с вибрацията. Забележете огромното и ускорение вътре и извън вашето тяло. Това ще ви даде известна представа за енергията, с която работите. Ако не се настроите съзнателно към нея и към повишената вибрационна честота, ако не заредите тялото си с необходимата чистота и сила, може да „грохнете" физически, умствено, психически и духовно.

Признаци на изтощение

Кои са признаците, които показват, че започвате да „издишате" и не сте в състояние да провеждате тази напираща енергия? Ето някои от тях: Започвате да напълнявате. Теглото често се използва като броня или представлява опит за заземяване. Може да се случи и обратното. Да започнете да слабеете. Възможно е също умът ви да загуби бистротата и способността си да се фокусира. Или да станете податливи на внезапни промени в настроението. При жените може да настъпи прекъсване или нарушение на менструалния цикъл. Често явление по време на заниманията, особено при изтощена нервна система, е треперенето или треската - вътрешно или придружено с физически симптоми. Може да почувствате напрежение или схващане на челюстта, стягане и болка в слънчевия сплит, главоболие. Дишането ви може да стане мъчително, неравно и накъсано.

Не е изключено да настъпят промени в съня ви, да се чувствате ужасно сънливи или много уморени. Сякаш сънят не ви стига. Или пък да се получи обратното. Внезапно да се окаже, че изобщо не можете да спите. Дали не започвате да разчитате на стимуланти от рода на кафе, черен чай или медикаменти, които да ви крепят или да поддържат възприемчивостта на съзнанието ви? Отначало това като че ли помага, но в крайна сметка е гибелно за тялото. Подобни вещества отслабват нервната система и „мускулите" на психиката като цяло. Може да ви се прииска да се оградите със заземяващи цветове или пък напротив, да ви обхване желание да носите само успокояващи тонове като нежнозелено или розово. Може дори бялото, синьото и пурпурното да ви се струват прекалено наситени. Получавате ли насън съобщения, внушаващи ви, че сте изморени и „изхабени"? Случва ли ви се да се блъскате в предметите, да разтягате по някой мускул или да се наранявате? Ако ви сполитат злополуки, обърнете внимание коя част на тялото ви пострадва. Какво ви говори това? Дали например изкълченият глезен не е знак, че трябва да забавите темпото и да си починете?

Какво става, когато сте на път да грохнете и не успявате да укрепите организма си или да се възстановите? Започвате да губите необходимата за работата ви яснота на съзнанието. Ставате неточни и неефективни, равновесието ви напуска. С отслабването на тялото ви енергията не е в състояние да достигне до горните чакри. Циркулира предимно из по-ниските. Ако това се случи, може да пожелаете власт или секс и скрито или отявлено да използвате метафизичните си занимания, за да ги постигнете. Със спадането на енергията съзнанието също се принизява, низкото във вас взема превес и започва да ви измисля извинения - оправдания за непристойното поведение: „Аз съм се реализирал. Мога да правя всичко това. Аз винаги съм прав, защото съзнанието ми е по-висше от това на другите." Тази самоизмама е възможно да се прояви в различни разновидности и всички те да изглеждат достоверни и приемливи за сниженото ви съзнание. Можете да загубите яснотата на погледа си. Да се оставите безкритично да ви заслепи представата, която сами си създавате за себе си. Вашето его може например да твърди нещо от рода на следното: „Аз съм велик експерт в работата с кристали. Как да я прекъсна? Трябва да продължа!" Или пък: „Какво ще остане от мен, ако престана да се занимавам с кристалите?" Не е изключено да забравите кои сте всъщност и да си мислите, че сте това, което правите. Може да попаднете в плен на създадената от вас самите организация на живота. Тя ви ръководи, вместо вие да ръководите нея. Забравяте как е била изградена първоначално. Забравяте, че можете да спрете или да забавите темпото. Не забелязвате, че не поемате в себе си подхранваща енергия, за да я излъчите и да лекувате с нея или да изпълните някакво упражнение с кристалите. Кръговратът се свежда само до загуба на енергия, която продължава, докато съвсем „пресъхнете".

Възстановяване на силите

Какво бихте могли да сторите, ако усетите, че тялото, умът или духът ви са уморени? Първото е да спрете! Нужна е сила и смирение, за да разберете, че сте „извън релси", заседнали или изхабени и да го признаете пред себе си и пред другите. Казано най- общо, низкото във вас ви изкушава да се чувствате по-специални, сякаш сте над или отвъд всичко това. („Какво ще кажат моите ученици, моите приятели, моите клиенти?", нашепва то.)

Разберете, че нищо от онова, което сте постигнали, не е загубено, че просто сте обикновени смъртни като всички останали хора. Спрете работата. Следващата стъпка е да укрепите нервната си система. За това има няколко начина, опитайте ги.

На първо място пийте много вода, също джинджифилова отвара. Вземайте витамини В и С. Проверете още какви витамини не ви достигат. Полезни за нервната система, особено при жените, са бананите. Джинджифилът, карамфилът и чесънът наред с другите си полезни качества ще дадат енергия на тялото ви. Лецитинът повишава проводимостта на нервите. За да подобрите функционирането на ендокринната система, можете да пиете сок от грейпфрут. Стимулиращо би й подействала, най-вече при жените, и една лека диета с листа от цвекло. На единайсетия ден от лунния месец ендокринната система достига автоматично максимума на секрецията. Ако постите на този ден, това ще я укрепи. Вероятно ще трябва да прочистите кръвта си. Сред продуктите, които притежават такива свойства, са ябълките, черният пипер, чесънът, гроздето, портокалите и оризът. (Докато сте на диета или постите, може би ще е добре да поддържате връзка с лекаря си.)

Трябва също да се отдадете на медитация. Отличен ефект има бавното и дълбоко дишане през носа по единайсет минути всеки ден. То успокоява и прояснява ума и зарежда тялото с прана, като при това ви действа отпускащо. Вдишването и издишването през лявата ноздра изпълва с покой. (Докато дишането през дясната енергизира.)

Може да помислите върху това да смените обстановката. Ако живеете в града, идете на село, сред природата, при дърветата и зеленината. Дишайте! По-често сядайте направо на земята. Нека тя ви храни и лекува.

Обърнете внимание на цветовете, в които се обличате. Опитайте да носите прохладно светлозелено. Или пък земни тонове, за да се заземите и успокоите. Добре би било в гардероба ви да преобладават отпускащи и прохладни цветове. Известно време избягвайте пъстрите десени и каретата, придържайте се към едноцветните дрехи.

Правете полезни за ума, емоциите и тялото упражнения.

Оставете временно амулетите за сила и приберете кристалите и камъните. Ще ги извадите отново, когато бъдете готови да използвате създаваната от тях енергия.

И най-важното от всичко: наблюдавайте се и щом усетите, че равновесието ви е нарушено или във вас се е насъбрала енергия, идете там, където знаете, че ще намерите помощ, направете онова, което сте сигурни, че ще ви укрепи, и то незабавно. Собственото ви състояние има значение не само за вас, но и за хората, които учите или лекувате. Дължите възможно най-бистър ум на онези, с които работите.

Предпазни мерки

Какви предпазни мерки можете да вземете, за да предотвратите такъв срив и да поддържате нормалното протичане на енергийния поток? На първо място, заземявайте се. Това изискване лесно се забравя, когато постоянно активирате горните центрове. Вие трябва да изпълнявате ролята на мост между полетата, да приземявате добитата информация и по-висше съзнание за тези, които обучавате или върху които въздействате. За тази цел трябва да сте заземени, да не губите допира си със земята. Освен това тя има способността да превръща отрицателната енергия в положителна, да изсмуква от вас всяка негативна енергия.

Следващата стъпка е да изградите система от опори, които ще ви помагат да направите за себе си това, което знаете, че е необходимо. Никога не допускайте да изпаднете в разрез със собствения си ритъм. Действайте винаги в хармония с протичащия през тялото ви поток, със специфичното си темпо. Не оставяйте създаденият от вас порядък или навици да ръководят метода ви на работа или да решават вместо вас кога да работите. Работете само тогава, когато сами сте убедени, че трябва. Бъдете в съзвучие със себе си.

Това е работа, която изисква смелост. Смелостта да спрете, щом е нужно, да забавите темпото, да признаете, че може би не знаете всичко, да се вслушвате в другите. Трябва да умеете да виждате ясно, да не бъдете така обвързани с обективираното си его, че да определяте себе си от гледна точка на онова, което правите. Отърсете се от всичко това. Бъдете свободни да реагирате на предизвикателствата на мига. Бъдете здрави като стомана, храбри като воини и се потопете в радостта, която струи от отвореното сърце.

Може би познавате хора, занимаващи се с кристали, лечители или учители, които сякаш са се променили или са загубили нещо от себе си след дълги години плодотворна работа. Не бързайте да се разочаровате или гневите, по-напред се замислете как точно се е случило това. Уважавайте ги и се учете от опита им, вместо да ги съдите.

И най-вече полезно е да помните, че всичко това е една игра на божествените сили, някаква форма на илюзия. Дори собствената ви представа за вас самите е илюзия, както и онова, което правите. Подобен начин на себевъзприемане ще ви позволи да гледате на всичко със симпатия и чувство за хумор. В края на краищата Азът е нещо повече от тялото и от онова, което вършите. Чрез комплексните си действия вие давате възможност за изява на този Аз по един неповторим и чудесен начин.