Индуизъм

Индуизъм, означение на 3-ата фаза от брахманизма (II-IV в. сл. Хр.); но и означение на всички форми на брахманизма въобще. Думата е образувана от името на северноиндийската река Инд и по-късно служи като религиозно обозначение на всички индийци, които се считат за индуисти. Тъй като човек може да стане индуист само като се роди като такъв, индуизма не практикува мисионерство. Характерни за тази фаза са установяването на кастовия ред и представата за прераждането. От триадата богове (тримурти), състояща се от Брахма, Шива и Вишну, особено силно се почитат последните двама. Те имат в свитата си безброй други богове. Индуизмът е религия на спасението, многобройните секти на която се различават главно по това как се постига тази цел. Спасението (от санскрит: мукти), т. е. освобождението от прераждането, шиваитите се стремят да постигнат по пътя на познанието (от санскрит: джнянамарга), към който спада най-вече йога. Тяхната цел е съединението с Бога. Вишнуитите предпочитат пътя на любовта към Бога (от санскрит: бхактимарга), която е по-важна от познанието (от санскрит: самкхя). На любовта към Бога, изпитвана от човека, съответства милостта Божия, която спасява човека. Те отхвърлят както аскезата, така и сексуалните практики (Тантризъм, Шактизъм) на шиваитите. Техният идеал е отразен в ученията на Бхагавадгита.