История, която бихме обяснили със случайността, ако нямаше и друго вероятно обяснение...

В нелеп инцидент пострадал един мъж. Изпаднал в кома и лекарите били безсилни да дадат някаква прогноза за неговото здравословно състояние. Жена му била до него в болницата. Май били опитали всичко, но подобрение нямало.
- " Само да може да се събуди, да оздравее, бих дала всичко, бих дала...една година от живота си!$- шепнела тя. Болният и мъж все така спял непробудно.
На другата сутрин се случило чудо. Изведнъж той се събудил от комата, лекарите радостни позвънили в дома му, където ги попарила тъжна вест - жена му била починала неочаквано в съня си.

История, от която ви побиват тръпки, нали? Стига тази фатална случайност да не ни беше изненадвала в десетки такива ситуации в живота ни, след които не знаем наистина какво да мислим. Дали съществува някой, който чува думите, мислите ни, това, което шепнем, когато мислим, че сме сами?

Възможно ли е да се наложи наистина да застанем зад думите си в такива ситуации и винаги ли можем да дадем това, което обещаваме? Фатална случайност или нечия намеса свише? Как си обяснявате подобни случки?