Жозеф Антоан Булен

Жозеф Антоан Булен (1824- 1893), изключен от църковната общност католически свещеник, който ратувал за култа към Мария и използвал в публицистиката „чудото от Салет" (1846 на двете деца Мелани и Максим Клава уж се била явила Дева Мария, докато пасели кравите). След като се запознал с монахинята Адел Шевалие, той основал в едно предградие на Париж ордена „Les Pеres de la Reparation" („Дружество за обезщетяване на душите"), чието богослужение се състояло от сексуално-магически и гностически ритуал. Всички участници били голи, а Булен извършвал на олтара коитус със своята другарка в живота. В 1875 той се свързал със също изключения от църковната общност свещеник Винтрас, който извършвал в Лион със своите привърженици „Бяла меса на Мелхиседек". Булен успял след внезапната смърт на Винтрас да привлече на своя страна част от неговите привърженици. Към началото на 80-те години Булен приел в своята църква Освалд Уърт (1860-1943). Когато в 1886 последният я напуснал и съобщил на окултиста Станислас дьо Гета, секретар на когото станал, за практиките на Булен, посветените свикали съд на честта, който осъдил Булен на магическа смърт. Настъпила „война на магьосниците", която двете страни водели с черни меси и магически ритуали. По това време Булен се запознал с Юисман, който го представил като д-р Йоханес в романа си Las Bas. Когато Булен неочаквано умрял, и за Юисман станало ясно, че Булен е станал жертва на „удара на магическия меч на черния розенкройцер от Париж". Полската монахиня Мария Франческа Козловска продължила сектата на Булен под името Марие Вита, под което тя съществува и днес.