Култ към дървото

Дърво, култ към: Дърветата са носители на тайнствени сили, които получават от земята. Култът към дървото е представител или разновидност на култа към земята. Дърветата сами или умножени (горичките) представят Майката Земя, с която са свързани чрез своите корени. В култа към дървото в гръко-римската античност като напр. дъбовата горичка в Додона, дивото маслиново дърво до Олимпия, горичката от платани до Горт на остров Крит централно място заема една древна богиня-майка, която не е нищо друго освен даряващата и отхранващата живота Земя. От Майката Земя дървото е наследило способността да познава бъдещето. Тази ясновидска функция се е запазила в герман. митология. Чак до дълбините на земята достигало коренището на дървото, на което герман. бог Один висял девет нощи, за да получи тайното знание руните. В Исландия съществувало поверието, че който издълбае определен знак върху една червена липа, получава ясновидски сънища. Дърветата имат и магическа лечебна сила; както показва обичаят на пропълзяването през дърво: болният, който пропълзи през разцепено дърво, се освобождава от страданието си. В индийската митология големите дървета се почитат като „господари на гората", които предават на боговете принесените им жертви.

Будистите също си представят гората одушевена. Ако едно дървесно божество иска да се появи пред хората, то се показва в клоните. Но те могат и да излязат изцяло от дървото и да се разхождат насам-натам във вид на брахмани. Тези дървесни божества са приятелски настроени към хората, стига те да не ги дразнят. Останки от този прадревен култ към дървото са останали живи в народната вяра и след християнизацията. В южногермански въпросници за изповед от XV в. се споменава жертвоприношение на дърво („хранене на дърво") или молитва към дърво. В съдебни дела на долно- баварския областен съд е засвидетелстван култ към дървото още в 1594.