Ламаизъм

Ламаизъм, тибетска форма на будизма, основа на която е будизмът Ваджраяна (Диамантената колесница). За да се преодолее влиянието на местната религия Бон, която представлява смес от анимизъм и шаманизъм и в която се почитат три вида богове, през VIII в. сл. Хр. будизмът бива издигнат като държавна религия. За същински основател на ламаизма се смята Падмасамбхава, който идва в Тибет през IX в. Ламаизмът има променлива история и за отделни периоди бива заменян от старата религия Бон. Действителната победа на будизма започва с Атиша Дипанкара, който основава сектата Кадампа. Той се отличава от религията Бон по това, че отхвърля магията. Още преди това от привърженици на Падмасамбхава е основана сектата Нингмапа. Втората по Древност школа е Кагю. В 1355 при Дзонкапа възниква сектата на жълтокапците (Гелугпа), която се стреми да изтласка влиянието на религията Бон и да засили будистките елементи. За ламаизма са характерни изображенията на богове, амулети, мелници за молитви и реликви, които играят важна роля в ежедневния култ. Сред многобройните богове на ламаизма най-важни са Авалокитешвара и богинята Тара, от която са известни 21 образа. Свещените текстове на ламаизма са събрани около 1300 сл. Хр. от тибетския историк Бутон в Кагюр и Тегюр. Религиозен глава на ламаизма е Панчен Ламата, докато Далай Ламата отговаря за светските дела.