Първи стъпки в лечението с кристали

Първото, което трябва да направите, е да работите с помощта на кристалите върху себе си, после върху своето семейство, домашните животни и дори върху растения. Привикнете да забелязвате непосредствената си среда. Има ли в нея хармония и равновесие? Ако е така, обърнете внимание кои фактори ги обуславят. Ако ли пък съществува дисхармония, кое е онова, което я поражда? Какво можете да направите с кристалите, за да възстановите баланса? Ако се заемете първо със себе си, своите близки и заобикалящата ви домашна среда, вие не само ще натрупате опит, но и ще изградите вътре във вас и наоколо стабилна основа, изтъкана от виталност, здраве, хармония и мъдрост, от които по-нататък ще черпите. Тогава наистина ще имате какво да предложите на другите. Колкото повече работите върху себе си, хората около вас ще забелязват това и ще ви молят да се заловите и с тях. Ще ги дарите с особеното си присъствие и излъчване и постигнатите от вас резултати ще бъдат видими. А щом това стане, мълвата ще направи лечителските ви способности и вашата готовност да помагате достояние на мнозина.

За да лекувате с кристали, ще ви трябва смелост. Дори да разбирате, че духът работи чрез вас и всичко ще бъде така, както е писано, другите ви възлагат доста по-различни надежди. Обикновено хората очакват определени резултати и ако те не се получат, реакцията им ще бъде неблагоприятна. По време на сеанса трябва да бъдете отворени за целебния поток, който преминава през вас. Това ви прави уязвими. Може да имате чувството, че се излагате на риск. Но когато се центрирате, разбирате, че не е точно така. Вие сте си вие, независимо от онова, което другите проектират върху вас. Нищо не губите и не печелите. И все пак понякога ви се струва опасно да сте отворени, уязвими и да лекувате. Чувствате се незащитени. Такова е усещането, когато изпълнявате ролята на проводник. Необходимо е известно мъжество, за да поемете предизвикателството.

Добре е, когато работите с хора, да поговорите с тях, преди да започнете. Обяснете им, че предоставя- те себе си за проводник и лечението може да не съвпада с очакванията им. Не им обещавайте нищо, което не е изцяло подвластно на контрола ви. Предложете им да опитат и да видят какво ще стане. Изложете възможните перспективи и пациентите ви ще бъдат по-отворени за въздействие. Ако с подхода си им внушите, че те очевидно не са в състояние да се излекуват сами, това ще ги обезсили и не ще бъдат способни на онова, което всъщност прави лечението могъщо - няма да могат да участват в процеса заедно с вас. Затова е полезно да помните, че сте само проводник, и да го съобщавате и на другите.

Още нещо, което би ви попречило и би намалило ефективността ви, е съмнението. Трябва да се настроите да го преодолеете и да продължите. Съмнението има многобройни проявления, затова внимавайте. По едно или друго време като че ли на всеки лечител му се случва подобно нещо. Някои ги съпътства постоянно. След като навлезете в работата и енергията започне да тече през вас, съзнанието ви ще се проясни и съмнението ще изчезне. То е като сценичната треска. Най-силно ви обзема точно преди да излезете на сцената. Щом веднъж се озовете там и се вживеете в ролята си, тя изчезва.

Друго препятствие, с което навярно ще се сблъскате, е страхът. Страх, че сте направили нещо неправилно, че сте прекалено „отнесени" в това медитативно състояние, че не сте съвсем сигурни какво се случва, че може да ви се присмеят, да ви атакуват психически. Разберете, че ако се оставяте в ръцете на духа, за да ви използва, той ще ви води. И ще ви защитава. Подчертавам го отново и отново. Ето така стоят нещата.

Можете все пак да вземете някои мерки за сигурността си, ако почувствате такава нужда. Например да се заобиколите със златно яйце от светлина и да си представите, че ако се натъкнете на отрицателна енергия, тя ще бъде или отблъсната, или унищожена от ръба на тази златна светлина.

Или пък да обградите всеки внушаващ ви страх предмет с розова или с мека зелена светлина, извираща от сърцето ви. Обсадете страха с енергията на любовта. Тя ще има грижата за всичко.

 Понякога може да привлечете в себе си отрицателна енергия през сърцето или през областта на пъпа. Ако носите кристали върху тези центрове, те осигуряват огледален ефект. Отразяват отрицателната енергия и я връщат там, откъдето е дошла. Колкото по-отворено е сърцето ви, толкова по-малко ще ви мъчат съмнения и страхове.

Лекуването с кристали насочва през тялото ви, а нерядко и през тялото на пациента, огромни количества енергия. Обикновено вие не ги усещате. Понякога обаче това оказва известни неприятни въздействия върху физическото ви тяло, които могат да попречат на работата ви. Например тялото (вашето или на онзи, когото лекувате) може доста да се охлади. В такъв случай, ако сте в стая, ще ви се прииска да я затоплите. Или да завиете човека с одеяло и да облечете пуловер.

Други симптоми, които е възможно да се появят, особено ако нервната ви система е неустойчива, са треперене, стягане в раменете, в челюстта, тракане на зъбите и неприятен метален вкус в устата. В извънредни случаи не е изключено цялото тяло да започне да се тресе. Може би нервната ви система е прекалено слаба за преминаващата през нея енергия. Средството за бързото им преодоляване се нарича ключ на шията. Той отваря горните енергийни канали и позволява на енергията да се придвижи нагоре и навън. Задейства се по следния начин: гледайте напред, наведете брадичката си на около два и половина сантиметра и на също толкова изтеглете главата назад. Усещането е сякаш задната част на шията ви се удължава. Понякога вместо треперене може да се появи замайване. Ключът на шията помага и в този случай. После поемете няколко пъти бавно и дълбоко дъх и пийнете малко вода. Изброените признаци са сигнал, че е време да отблокирате запушените енергийни канали, да укрепите нервната си система и евентуално да си починете.

Нерядко, след като започнете да работите с кристали и да постигате очевидни резултати, незабавно ви се приисква да излекувате едва ли не целия свят. Не се поддавайте на този импулс! Лекувайте само ако ви помолят. В противен случай може не само да разгневите и отблъснете пациента, но и да го откажете категорично от всякакво лечение. Ако някой иска да бъде лекуван, той ще потърси помощта ви. Нямате право да се бъркате в живота на друг човек. Той вероятно и без това няма да бъде отворен за въздействие. Щом действително не е, или пък активно ви се противопоставя, лечението обикновено е безплодно, а това може да ви хвърли в объркване и съмнения и да повлияе неблагоприятно на цялата ви практика.

Правилото да не проявявате самоинициатива има и друга страна. Обикновено вие сте в състояние да лекувате само в случай че ви позволят. Понякога обаче не е изключено да чуете вътрешния глас, Бог, духа, или както там го наричате, да ви диктува да работите с определен човек. Ако го сторите, без той да ви е помолил, защото са ви упълномощили за това, не го правете открито. Получили сте неуловимо съобщение, действайте по недоловим начин. Прибегнете до визуализация. С помощта на този метод можете да лекувате от разстояние. (Разбира се, от разстояние можете да влияете и ако директно са ви помолили да лекувате някого, който се намира далеч от вас.)

За тази цел първо визуализирайте човека. Вижте го ясно с вътрешния си взор и работете върху него така, сякаш е пред вас. В равнините, в които действате, пространството и времето са без значение. Такова „задочно" лечение изисква по-висока степен на концентрация, отколкото при директен контакт. Вие работите в по-фини полета. Не е нужно непременно да разбирате какво става в тях, просто запазете визуализацията и се фокусирайте.

Не е необходимо човекът, комуто се мъчите да помогнете, да знае за това. Не се налага да вярва, че лечението ще подейства, или да бъде особено отворен за него. Затова най-добре лекувайте само ако ви потърсят или ако получите разрешение свише за това. Иначе последствията може да рикошират към вас по начин, който ще ви накара да съжалявате за стореното. Когато се опитвате да лекувате, без да сте помолени или упълномощени, вие изхождате от своите желания, от своето его, а не изпълнявате онова, което ви нашепва вътрешният глас. Понякога е трудно да спазите това правило, защото в процеса на работата с кристали сърцето ви така се отваря, че започвате да забелязвате всяко страдание и болезнено копнеете да помогнете. Но мъдрост е нужна, за да разберете кога не бива да се месите в порядъка на нещата. Понякога това е най-добрият начин да бъдете полезни.

И още: трябва постоянно да се възстановявате. Не може непрестанно да сте „на линия", харчейки енергия. Нужно е да си изградите енергиен цикъл, който да ви „презарежда". За тази цел първо си създайте условия и прибегнете към практики, които ви подхранват и възвръщат силите ви. Когато сте достатъчно „заредени", можете отново да се заемете с лекуване. Като спазвате предварително изготвен график и внимавате за първите признаци на изтощението, подхранването и презареждането се извършват по естествен път. Ако не го правите, ще се омаломощите сериозно и в крайна сметка ще загубите възможност да лекувате. Затова е важно да се научите да казвате „не". Не работете тогава, когато чувствате, че не би трябвало или не му е времето. Също и когато сте уморени. Уговорете друга среща. И най-вече бъдете искрени със себе си - и разумни. По време на сеанса мислете за енергийния цикъл, при който енергията се влива в човека насреща и после се връща към вас. Трябва да се грижите за себе си. Не е проява на егоизъм да откажете някому.

Добрият лечител знае кога да каже „не". Бъдете прями и откровени, като не забравяте, че все пак бихте могли да помогнете. Не отпращайте хората без съвет. Почувствайте с интуицията си какво е нужно за излекуването им. Опитайте се да ги насочите къде да отидат и какво да сторят. Препоръчайте им някоя проста техника, с помощта на която да се отпуснат и да се почувстват по-ведри. Това не отнема много енергия. Отлично упражнение, което можете да им покажете, е издаването на звука „AAA" от сърцето. То е много успокояващо и ще им помогне сами да разберат какво да предприемат по-нататък. Ще им влее сили. Много често заболяването е настойчиво послание, че човекът трябва да започне да се вслушва в себе си. Тъй като нужната информация е изцяло във всеки от нас, на някакво равнище всеки е наясно какво е нужно да се направи. Трябва само да разбулим потребната ни информация. Постарайте се да научите хората да се справят сами, не ги оставяйте да изпаднат в зависимост от вас и постоянно да се връщат за „лек". Обучавайте ги. Помогнете им да станат чувствителни към себе си и да се грижат за себе си с повече отговорност. Бъдете внимателни. Не им казвайте повече от това, което могат да „чуят". Всеки път ги научавайте по на още нещо.