Притча за бащата и за неговата похвала

Замисляли ли сте се какво значение имат за вас похвалите от близък или от непознат човек? Как несъзнателно ги очакваме винаги, как се ядосваме,  когато те не идват или закъсняват. Тази притча за похвалата ще ви замисли, вярваме в това.

Баща и синът му трябвало да прекопаят една огромна нива. Очаквало ги много работа, всеки от тях поел от единия край на полето и започнал да копае.  Времето горещо, пръстта трудна за обръщане, а с всяко озъртане наоколо, нивата сякаш изглеждала безкрайна. След първия ден двамата събрали  инструментите и бавно тръгнали към дома. Толкова били смазани от работата, че дори не си говорели по пътя, у дома хапнали и веднага заспали.
На сутринта отново на полето. Слънцето парело, а необработената земя била безкрайна. Синът работел и си мислел:
- Но защо татко вчера не ме похвали? Нима не работех достатъчно бързо, достатъчно добре? Днес трябва да свърша повече работа от вчера.
Но и този ден така мълчаливо се върнали у дома, хапнали, а похвала нямало.
Синът се учудил, на третия ден бил още по-усърден, но вече си мислел:
- Явно не работя както трябва, защото татко не ме похвали.
Същото мълчаливо завръщане. На другата сутрин синът не издържал и попитал:
- Татко, четвърти ден работим на тази нива. Не ти ли харесва как работя? Защо не ме похвали нито един ден?
Бащата не отговорил веднага, а изчакал да стигнат до полето.
- Сине, виждаш ли колко е голяма нивата? Колко сме изработили за три дни и колко ни остава да прекопаем?
Синът кимнал, гледайки огромната необработена площ и мъничките улейчета, които те били изкопали за три дни.
Бащата казал:
- Синко, това е работа. Мръсна, трудна, но тя стои пред нас. Виждаш колко малко сме свършили, а ти искаш похвала. Чакай да я свършим, да видим  плодовете на труда ни, от това по-голяма похвала няма никога да усетиш.  И сега и тогава, моята похвала няма да има голямо значение.
И започнал четвъртият ден.

Историята не казва как е завършило всичко, но ни се иска да вярваме, че синът е разбрал думите на баща си - похвалата идва от постигнатите  резултати. Невинаги се нуждаем от похвала на всяка цена, за да вървим по пътя си. Да, с похвала е по-лесно, но колко истинска е тя, когато видим  огромния път пред нас и малкото извървяно до момента. Понякога си струва да потиснем егото си, което иска непрекъснато да бъде галено и величано.