Притча за смъртта и за трите желания на богатия старец

Живял някога стар и богат мъж. Заболял много, никой не можал да му помогнат. На смъртното му легло стояли всички роднини, в очакване той да предаде последните си думи. Старецът бил скромен, имал само три желания...
- Нека най-добрите лекари на града да носят ковчега
- Нека след ковчега му слугите да носят всичките му скъпоценности и да ги хвърлят по пътя
- Нека ръцете му да висят от ковчега, така, че всички да ги видят.
Семейството било учудено. Очаквало какво ли не, но не и това. Недоумението се четяло в очите им. Старецът пояснил.
- Искам най-добрите лекари да носят ковчега ми, за да видят всички, че те не успяха да победят смъртта.
- Нека всичко да се хвърли по пътя, за да разберат всички, че нищо спечелено от тукашния свят не може да бъде взето с мен.
- Нека да видят всички празните ми ръце, да да проумеят, че идваме с празни ръце и така си отиваме, след като ни е свършило времето.

Не можем да занесем нищо с нас в гроба. Най-безценното нещо на света е времето, защото то ни позволява да правим всичко останало. Но да, не можем да купим или да продадем време. Да дадеш времето си за някого е най-скъпият жест, който човек може да си позволи. Не го пилейте напразно.