Рене Декарт

Рене Декарт (1596-1650), френски философ („бащата на философията на Новото време") и математик, чийто светоглед („картезиански") определя научното мислене чак до наши дни. Преодоляването на картезианското мислене е една от най-важните цели на движението Ню ейдж (Капра). Изходен пункт за Декарт е неговата прочута констатация Когито, ерго сум („Мисля, следователно съществувам"). От нея той заключава, че най-съществено в човешката природа е мисленето. Характерен за неговото мислене е аналитичният (= разчленяващ) метод, който изобщо е една от характерните черти на науката на Новото време. Духът (рес когитанс — „мислещо нещо") и материята (рес екстенза = „разтегнато нещо") са две напълно отделени една от друга области. Оттук се развива разделянето на духовните и естествените науки, което оказва дълбоко влияние върху западноевропейското мислене и бавно се преодолява едва през XX в. Мисълта на Декарт: „Всяка наука е сигурно, очевидно знание" довежда до една религиозна вяра в науката, която бива разклатена едва от съвременното естествознание. Защото физиката на XX в. доказа, че не може да има абсолютна истина и че всички теории имат само ограничена валидност. Основно произведение; Студия върху метода (1641).